Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— За двустранен нож ли говорим? - запита Бекер. - За нож с режещ ръб от двете страни?

— Има и такива ножове, нали? Ножовете за хвърляне са такива, а и като че ли и за кунг фу. - Гроун се изсмя сподаве­но и Корн го погледна обиден. - Е, разбира се, не съм експерт по ножове - отстъпи той. - Това е просто едно хрумване... може би ще направя добре, ако се огранича в моята област на експерт по костите.

— Не, не, опитвай, мисли. Ти ме заинтригува.

— Хайде да забравим лошите срезове. Питам се защо ли ги е рязал на парчета.

Гроун обърна отвратено глава и насочи вниманието си към документациите, пръснати по бюрото му.

Бекер изгледа любопитно Корн.

— Вероятно за да ги натика в торбата.

— Ако аз бях на негово място - продължи Корн, - не бих се затормозявал с допълнителна работа. Това разпарчедосване изисква, първо, време и, второ - усилия. Вършил го е, когато момичетата са били вече мъртви, нали?

— Надявам се, дай Боже...

— Защо тогава просто не ги е прегънал в удобен за тор­бата вид? Виждал си гимнастички и циркови акробатки, коп­ито с лекота могат да кръстосат глезени зад главата си. Дру­гите хора не го правят, защото ги боли, мускулите и сухожи­лията ни не са достатъчно гъвкави, но трупът не изпитва бол­ка, нали? Защо да не е възможно да им кръстосаш краката... извинявай. Прекалено зловещо е, нали?

— Продължавай.

— Звучи доста грубо... Все пак тези момичета са били нечии дъщери, някой ги е обичал...

— Не е зловещо, напротив, помага. Продължавай.

— Ако се окаже трудно да ги прегъне с крака зад глава­та, два среза тук и тук ще стигнат. - Корн направи режещо движение към задната част на краката си. - През подколянното и седалищното сухожилие. После кръстосва ръцете от­пред с длани върху срещуположното рамо и ги натиква в тор­бата за отпадъци. Изглежда ми много по-просто. Защо да ги разсича, когато... извинявай. Навлизам в твоята област. Гре­ша, нали? Изпускам ли нещо?

— Не - отговори Бекер. - Изглежда, аз изпускам. - По­даде му ръка. - Добра работа, Станли.

Корн запомпи ръката му, захилен ентусиазирано.

— Наистина ли? Помогнах ли с нещо?

— Казаното от тебе имаше евристична стойност41 - от­върна Бекер. - Точно сега не мога да разбера дали съм на­учил нещо особено стойностно или не, но насочи вниманието ми в друга посока и ми осигури материал за обмисляне. На­учих нещо ново.

— Страхотно! - възкликна Корн, ухилен до уши. Обърна се към Гроун, който ги следеше от бюрото си. - Страхотно!...

— Страхотно - успя да се усмихне студено Гроун.

Корн се обърна към Бекер, като се люлееше с нов изб­лик на енергия на пръстите на краката си.

— Джон, ще ми разрешиш ли да те поканя на обяд?