![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
Тя погледна към мъжа с опашката, който изглеждаше повече ядосан, отколкото шокиран, от смъртта на другаря си. Очите му се впиха в нейните. Изглежда, неговите патрони също бяха свършили. Преследването бе приключило, тъй като той вече не можеше да премине над шахтата.
— Поздрави смотаняците от мен! – извика Нина, като затвори с трясък книгата и хукна навътре в тунела.
Тя беше изминала около десет фута, когато дочу някакви звуци зад гърба си…
Обърна се и видя как мъжът се навежда над шахтата и палтото му се издува като пелерина. Той скочи, протегнатите му ръце се удариха в ръба на тунела, той изпъшка от болка, но се вкопчи в металната рамка и се издърпа нагоре.
— Ох, по дяволите! – Нина отново хукна, по-уплашена от всякога. Пътят се осветяваше от мъждивата светлина на крушките. Този тунел бе по-тесен от предишния, но бе и по-сух, а някъде отпред се носеше някакъв звук, който й се стори познат – грохота и тракането на преминаващ влак. Отново щеше да излезе в тунелите на метрото.
Пред себе си виждаше по-силни светлини, студения син блясък на флуоресцентното осветление. Тя стигна до правоъгълна камера, от която излизаха тунели, водещи в различни посоки. След тъмнината на тунела, блясъкът на лампите бе почти заслепяващ. Голи стени, сервизен достъп до метрото – и асансьор с отворени врати.
Нина се хвърли в тясната кабинка и започна да блъска по най-горния бутон, в очакване вратите да се затворят. Трябваха й няколко мига, за да осъзнае, че трябва ръчно да затвори решетките на старомодната машина. Тя ги хвана за дръжките и ги придърпа една към друга. Нагънатите на хармоника врати се заключиха с изщракване.
Фанг се появи в дъното на тунела и хукна към нея. В ръцете си носеше нещо като черен бастун. Приближавайки се към нея, той замахна…
Тя затръшна вътрешната врата. Моторът забуча.
От протегнатата му ръка излетя сребристо острие, което премина през решетките на вратата. Тя инстинктивно вдигна книгата като щит...
Клинк!
Острието проби книгата, без никакви проблеми прониза кожата и метала, и стъклото, и пергамента.
И дрехите.
И плътта.
Нина се залепи за задната стена на малкия асансьор, притиснала книгата към гърдите си. Тя въздъхна едва доловимо, а когато погледна надолу, устата й образува едно слисано О.
Острият връх на сабята се беше забил в гърдите й, малко над сърцето…
За щастие беше само върхът.
Книгата бе поела силата на удара и само сантиметър от острия метал беше успял да пробие до лявата й гръд.
Нина леко дръпна книгата: Острието се измъкна от тялото й. По разрязания плат потече тънка струйка кръв. Шокът отминаваше и тя започна да усеща болката.
Фанг рязко дръпна сабята си, като почти изтръгна книгата от ръцете на Нина – тя едва успя да я задържи с едната си ръка. Тежкият предмет падна на пода, чу се хрущене на стъкло. Без ключалка, която да придържа кориците й, книгата просто се разтвори при изхвръкването на сабята.
Асансьорът започна да се изкачва.
Фанг скри сабята в дървената й ножница и със свободната си ръка се вкопчи в по-близкия край на отворената книга. Започна да я дърпа към себе си. Двете половини на външната врата се разделиха от натиска.
Веригата, с която бе привързана към ръката й, се опъна силно. Фанг просто трябваше да дръпне още малко, книгата щеше да падне през ръба на асансьора, а веригата да бъде разкъсана от приближаващия се таван…
Въпреки болката Нина сграбчи веригата с двете си ръце и дръпна с всичка сила.
— Майната… ти!
Книгата се плъзна наполовина вътре точно преди кабинката да стигне до тавана.
Асансьорът продължи да пълзи спокойно нагоре, а ръбът на тавана разряза металния обков на две като острие на гилотина. Книгата се раздели на две с хрущене. Нина падна назад и си удари главата в стената на асансьора. Камерата и нейният враг се скриха от погледа й.
Замаяна, тя се надигна и седна. Петното от кръв на блузата й вече имаше размера на човешка длан и бавно се просмукваше в мокрия плат. Тя притисна ръка към раната, присвивайки очи от болка. Адски болеше, но като че ли не беше смъртоносно.
Но някои други неща бяха. Засега бе успяла да се измъкне от преследвача си, но все още не беше в безопасност. До асансьора бе забелязала стълби, които водеха нагоре. Той сигурно вече тичаше по тях.
Нина събра разпилените части от книгата и се изправи на крака, виждайки, че достига до горния етаж. Асансьорът спря. Тя отвори вратата и излетя навън. Чу стъпките на мъжа с опашката, който тичаше нагоре по стълбите.
В дъното на коридора видя друга врата, авариен изход…