Двор от скреж и звездна светлина

— Знам, че не ти е лесно — отбеляза Илейн, докато разглеждахме дюкянчето на една тъкачка, възхищавайки се на изящните гоблени, килими и одеяла, върху които бе извезала различни сцени от Двора на Нощта: Веларис под сиянието на Звездопада, скалистите, диви брегове на северните острови, възпоменателните плочи пред храмовете на Сесере, герба на нашия Двор — три звезди над планински връх.

Извърнах очи от големия гоблен с герба.

— Кое не ми е лесно?

Шепнехме в тихото топло магазинче, за да не притесняваме другите клиенти на Тъкачката.

Кафявите очи на Илейн обходиха герба на Нощта.

— Да купуваш разни неща, без да имаш отчайваща нужда от тях.

Станът в дъното на сводестото помещение с дървена ламперия тракаше тихо под вещите ръце на тъмнокосата занаятчийка, която прекъсваше работата си само колкото да отговаря на въпросите на клиентите.

Това място беше толкова различно от колибата на ужасите, дом на Горската тъкачка Стрига.

— Имаме си всичко необходимо — признах на Илейн. — Купуването на подаръци ми се струва излишно.

— Но е традиция тук — отвърна Илейн с поруменяло от студа лице. — Традиция, за която се бориха във войната. Може би така трябва да гледаш на нещата, вместо да се чувстваш гузна. Да си спомняш, че този ден е важен за тях. И за богатите, и за бедните. Като уважаваме традициите им, макар и чрез подаръци, почитаме загиналите в името на тази земя, на мира в нея.

За миг продължих да се взирам в сестра си, замислена върху мъдрите й думи. Не долавях нито следа от пророческата й дарба. Стоеше пред мен с бистър поглед и открито лице.

— Права си — съгласих се накрая и отново обърнах очи към гоблена с герба.

Беше изтъкан от толкова черна нишка, че сякаш поглъщаше светлината и почти напрягаше очите. Самият герб беше извезан със сребристо, не, не сребристо. С причудлива седефена нишка, в която проблясваха разноцветни искри. Сякаш изпредена от звездна светлина.

— Май се замисляш да го купиш, а? — попита Илейн.

Тя още не беше купила нищо през едночасовата ни разходка, макар че често спираше да разглежда стоките. Търсеше подарък за Неста. Търсеше подарък за сестра ни, независимо дали тя щеше да ни удостои с присъствието си утре.

Но на Илейн като че ли й харесваше просто да се любува на оживения град, да поглъща с очи блещукащите гирлянди от елфически светлинки, окачени между сградите и над площадите, да опитва хапките храна, предлагани от напористи търговци, да слуша песните на странстващите музиканти край спящите фонтани.

Сякаш и сестра ми просто си бе търсила оправдание да излезе от къщата.

— Не знам за кого да го купя — признах си, посягайки с пръст към черното сукно. Щом нокътят ми докосна кадифеномеката му повърхност, сякаш изчезна. Сякаш материята наистина поглъщаше цветовете, светлината. — Но…