Света троица [Войните на Розите-2]

Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:

Епичната сага „Войните на Розите“ от Кон Игълдън — всепризнат майстор на историческите романи — продължава с втората книга „Света троица“.Годината е 1454-та, а Хенри VI е повален от коварна болест, която поразява ума и сетивата му. Кралят само формално управлява Англия, а това засилва бунтовническите настроения в страната. Амбициозната кралица Маргарет от Анжу — една от най-противоречивите и властни жени в английската история — се опитва да защити интересите на съпруга си и да запази мира.Междувременно сред феодалите се надига негодувание и мощните фамилии Йорк, Солсбъри и Уорик се обединяват срещу кралската власт. Новата „света троица“ планира да въстане и да пренапише с кръв хода на историята. Сблъсъкът между родовете Ланкастър и Йорк обрича Англия на гражданска война и разпокъсване… Ще възвърне ли Хенри VI престола си в Лондон?

Перейти на страницу:

Маргарет усети как се изчервява. В продължение на година и половина тя беше изолирана, забравена в Уиндзор със сънуващия си съпруг. Граф Пърси не я беше посетил дори веднъж за това време. Значението на думите му бе пределно ясно и там, на светлината на пламтящия огън, тя изпита огромна неприязън към тази врана, сгушена в кожите си, дето беше пак готова да се върне на страната на съпруга ѝ, щом той се съвзе. Затвори уста, за да овладее първата си реакция, после заговори бавно, претегляйки всяка дума.

— Аз бях гласът на съпруга си, докато той беше без глас, милорд. Тази вярност, за която споменавате — тя е нещо любимо за мъжете, нали така? Чувала съм ги да използват думата много пъти, откакто Хенри бе повален от болестта. Може би те я предпочитат повече в абстрактен смисъл, отколкото в действителността, щом стане дума за тежка работа и болка.

Граф Пърси се почеса по носа и я погледна.

— Виждам, че съм ви обидил, Ваше Височество, но не съм го искал. Крал Хенри…

— Трябва да бъде видян — прекъсна го Маргарет. За награда тя забеляза как по страните и носа му под виолетовата паяжина от капиляри плъпва по-дълбока руменина. — Какъв късмет, че някои от нас са планирали какво трябва да се направи, когато Хенри се върне. Не съм се съмнявала в това, лорд Пърси. Имах вяра и молитвите ми бяха чути, всяка една от тях.

— Както кажете, Ваше Височество — отвърна граф Пърси и устата му се сбърчи.

Маргарет кимна рязко.

— Щом кралят се събуди, ще започна приготовления за една съдебна обиколка. Минах през Уестминстърската зала преди час, милорд. Видях, че половината от банките на юристите са покрити с прашни покривки, неизползвани от дълго време. Мина повече от година, откакто кралските съдии обиколиха страната да изслушват случаи за отсъждане и да произнасят присъди. Какъв по-добър начин да се покажеш на хората от това да раздаваш правосъдие в Англия? Една голяма кралска обиколка, с две дузини съдии, областните шерифи, хиляда професионални войници, всички благороднически родове, които да съпровождат краля. От най-високопоставения до най-нисшия — всички ще разберат, че Ланкастър се е върнал да управлява. Род, който има наследник и поддръжката на най-силните кралски лордове. Това е пътят, по който съпругът ми трябва да върви сега, и никой друг.

Граф Пърси се обърна и се загледа в светлината на настъпващата зора, проблясваща по прозорците. Бъкингам го наблюдаваше периферно, погледът му подсказваше, че определено се забавлява. През месеците, прекарани в Уиндзор, той беше свикнал с френския акцент на Маргарет, удоволствие за ушите, което контрастираше със силата на думите ѝ. Граф Пърси откриваше наведнъж цялата решимост на младата кралица, което едва ли бе лъжица за неговата уста.

— Ваше Височество смята да донесе мир с кралска заповед — рече най-сетне старецът. Кокалчетата на ръцете му побеляха, когато стисна по-силно кожите около себе си, независимо че в стаята беше топло. — Наистина ли Ваше Височество вярва, че мъж като Йорк кротко ще се подчини? Мъж като Солсбъри? Ще ги накара ли Ваше Височество чинно да следват краля? — старецът се поколеба, щом една мисъл му мина през ума. Погледна по-внимателно младата тъмнокоса жена, седнала прилежно в стола си с наклонена глава, готова да слуша. — Или пък Ваше Височество смята, че те не ще откликнат на призива, превръщайки се в клетвопрестъпници, които в такъв случай могат да бъдат задържани като предатели? Това… би било начинът, който аз бих избрал, милейди.

Маргарет на свой ред го изгледа, отново почувствала инстинктивна неприязън към стареца пред себе си. Очите му са жестоки, помисли си, но все пак беше на страната на мъжа ѝ, все едно какви са причините му. А това беше най-важното.

— Ако съпругът ми повика тези лордове и те не дойдат, това би означавало война, която ще разкъса Англия. Не, не мисля, че такива рани могат да се превържат и да се забравят. Ако направим една погрешна стъпка, те ще загният и ще заразят цялата здрава плът — тя говореше с хладнокръвна увереност, думите ѝ се лееха, приковавайки двамата мъже. — Милорди, нямах никакво намерение да каня Йорк, Солсбъри или Уорик да придружат съпруга ми. Нека тези мъже си гризат ноктите и се безпокоят, докато кралят на Англия събере своите най-пламенни поддръжници около себе си. Нека Йорк види силата, която ще застане срещу него, ако посмее да издигне дори едно знаме — тя се наклони напред с немигащи очи. — Не се съмнявам, че Йорк остава заплаха за нас, милорд. Мъже, които са вкусили от властта, винаги ще я искат пак. Видях това в собствения си баща и всичките корони, за които предяви претенции и не спечели. Все пак, мъжът ми е буден само от един ден. Той трябва да покаже силата си и да язди под трите лъва. Трябва да бъде видян в добро здраве и жизнен, преди да се обърнем към заплахата, която представляват Йорк и Солсбъри. Уорик може би може да бъде спасен, не знам. Разбирате ли ме? Следвате ли ме, милорд?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?