Фурията на курсора

— Ти — да — каза Магнус. — Но мащехата му не го знае. И това не е първият нещастен случай на младия Антилар.

След като приключиха с разговора, те зарязаха кратката си обиколка по тренировъчното поле и се отправиха обратно към лазарета. Пристигнаха точно навреме, за да видят как лейди Антилус и Красус пресичат тренировъчния път и се насочват към палатките.

— Макс се страхува от нея — промърмори Тави.

— Тя е имала цял живот да го научи на страх — каза Магнус, кимайки в съгласие. — И тя е смъртоносно умна, младежо. Властна, зла, хитра. Няколко нейни врагове бяха сполетени от скръбна участ и няма ни най-малко доказателство срещу нея, нито една капка кръв не е изцапала ръцете й. В Империята има само няколко души, които са толкова опасни, колкото е тя.

— Тя ми изглежда позната — каза Тави тихо. — Вече съм я виждал някъде.

Магнус кимна и каза:

— Мнозина казват, че племенникът й Бренсис е неин огледален образ.

Тави скърца със зъби.

— Калар.

— Да — каза Магнус, кимайки. — По-малката сестра на лорд Калар е единствената, оцеляла сред братята и сестрите му.

Тави поклати глава.

— И бащата на Макс се е оженил за нея?

— Политически брак, както казах — Магнус гледаше как се приближават. — Съмнявам се, че лорд Антилус я обича повече, отколкото самия Макс. А сега, млади Сципио, аз се оттеглям, за да бъда с капитана и да правя много други неща. Мисля, че трябва да забавляваш милейди и нейния син, докато Максимус не се изправи на крака и не се срещне с нея на открито, в присъствието на свидетели.

Тави направи гримаса.

— Не съм много добър в усмивките и омайването.

— Да, да. Ти си верен слуга на Империята, Сципио. Сигурен съм, че ще се справиш — Магнус му се усмихна и прошепна. — Бъди внимателен.

После поздрави Тави и изчезна в обичайния шумен живот на лагера.

Тави за секунда гледа след него, след което обърна поглед към лейди Антилус и сина й.

Тя беше в небесно синьо, явно го предпочиташе пред тъмносиния цвят на град Антилус. Веднъж Макс отбеляза, че цветовете на града били избрани въз основа на оттенъка на кожата, който уж придобивал… е, придобивала определена част от тялото при студено време.

От чисто естетична гледна точка роклята отвсякъде подчертаваше красотата на лицето, косата и фигурата й. Тави си помисли, че от синьото кожата й изглежда твърде бледа, сякаш роклята е носена от манекен, а не от жив човек.

Тя говореше спокойно и уверено с Красус.

Синът й беше облечен с кафявата тренировъчна туника на легиона, отгоре носеше броня, която бе знак за отличие за новобранец в легионите. Като цяло само най-упоритите и перспективни новобранци получаваха броня преди края на обучението.

Или тези, които имат повече връзки, допусна Тави. Въпреки че трудно можеше да си представи подобно нещо, предвид всички обстоятелства. Красус се мръщеше, но изражението му беше по-скоро раздразнено, отколкото заплашително.