Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Целувката беше толкова възхитително сладка, че Амара направо потъна в нея, пръстите й се плъзнаха по тъмната му коса и тялото й изведнъж избухна в пламъци от допира на ръцете и устните му.
— Мислех, че ще предпочетеш обилна закуска след дългия полет — промърмори той в устата й. — Мога да ти я приготвя, ако си гладна.
Амара бавно се отдалечи от него и срещна погледа му.
— Направо умирам от глад — каза тя тихо. — Можеш да приготвиш проклетата риба след това.
Внезапно в очите му затанцуваха горещи пламъчета, но тонът му беше озадачен.
— След кое?
Тя му изръмжа, макар да знаеше, че собствената й усмивка ще издаде лъжата й, взе от ръцете му връвта с рибите, а след това го сграбчи за реверите на ризата. Пристъпи напред, направи му подложка и го бутна назад.
Той беше прекалено бърз и обърна движението й срещу нея, така че тя падна първа и той я затисна с тялото си към земята. Устата му отново намери устните й и тя почувства как се намества под него, раздвижвайки бедра — тялото й искаше повече.
Той прекъсна целувката, дишането му беше накъсано.
— А-а-а — промърмори тихо. — След ТОВА.
Амара закачливо се засмя, с което отново прекъсна целувките на съпруга си, а после сама започна да го целува с нарастващ плам.
Глава 9
В долината извън градските стени на Елинарх Тави се съсредоточи върху камъка, откъсвайки се от абсолютно всичко наоколо. Нищо не съществуваше освен него и камъка — загладено от вятъра и дъжда парче гранит с размерите на ръчна количка. Пое си дълбоко дъх, съсредоточи се и произнесе с ясна и повелителна интонация.
— Ела.
Нищо особено не се случи.
Разочарованието се натрупваше вътре в него и се разрастваше като червен балон в гърдите му. Той се пребори с него, концентрирайки се върху дишането си и целта си, и отново се обърна към камъка, опитвайки се да достигне до фурията, която знаеше, че е вътре.
— Ела.
Неподвижността и безмълвието на камъка бяха повече от обидни.
— Враните да го вземат! — изръмжа Тави.
Той стисна зъби, опитвайки се да запази тона на гласа си равен и уверен, само леко изкриви думите, докато правеше последния си опит.
— Ел…
Не беше сигурен какво точно го предупреди. Може би едва доловим звук зад гърба му. Или полъх на възбуда и котешко очакване, пробягало по врата му. Или финото, звънящо напрежение, което сега можеше да почувства около всяко острие. Но най-вероятно това беше комбинация от всички тези незначителни фактори. Те се сляха в една единствената мисъл, преминала през мозъка му: опасност.
Тави се хвърли настрани, като едновременно с това извади меча си. Претърколи се по тревата, обръщайки се с лице към нападателя, с гръб към земята, и острието му прихвана меча, падащ отсечено върху него. Двете остриета се срещнаха, избивайки малък фонтан златистозелени искри.
Импулсът отхвърли Тави назад и голите му лопатки първи докоснаха тревата. Той загреба вятъра, който духаше в малката долина, набирайки достатъчно скорост, за да се групира, отскочи като топка от тревата и се претърколи на крака.
Олюля се, но запази равновесие, точно когато камък с големината на глава полетя към лицето му. Изненадан неприятно, Тави не успя да се отдръпне и вместо това вдигна длан пред себе си, черпейки сила от земята, и нанесе един-единствен рязък удар по приближаващия камък.
Камъкът избухна в облак от отломки и прах. Разлетелите се парчета оставиха половин дузина малки рани по голия му торс и разкъсаха панталоните на две нови места. Китката и ръката го боляха, като враните знаят какво, но той запази бдителността си и когато нападателят се втурна напред със скоростта на призовател на вятър, той посрещна урагана от ослепително бързи удари със своите собствени. Нанесе три или четири удара чисто рефлексно, прекалено бързо, за да си позволи да мисли, миниатюрни каскади от искри се пръскаха около него с всеки удар.
Той не „видя“ дупката в защитата на противника, по-скоро я почувства, почувства промяната, настъпила в бръмчащото усещане на фуриите на двете сблъскващи и преплитащи се остриета. Изхвърли ръката с меча си напред в змиевидна атака, принуждавайки острието на противника да последва неговото, и след като отведе върха достатъчно далеч встрани, пристъпи напред и хвана китката на противника с ранената си лява ръка, стискайки я със сила, увеличена от фурията.