Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Незабележимият Ерен с пясъчноруси коси беше грациозен — но това беше грациозността на котка, излязла на лов, или на острие за дуел, а не на перо за писане. Носеше износени дрехи, които не му пасваха по размер и изглеждаше като повечето бежанци в лагера.
Ена кимна на Кайтай и се отдалечи. Тави се обърна към младия човек и се ръкува с него, след което се намръщи на дрехите му.
— Ерен, никога не съм казвал, че ще те изпращам отново.
— Моля те — каза Ерен. — Аз съм професионален шпионин, Тави. Няма полза от мен, ако стоя тук — той се обърна с усмивка към Кайтай и галантно се наведе над ръката й. — Да спиш със затворени очи не е толкова лошо, но започвам да губя тренинг.
— Но ти се върна само преди три дни — каза Кайтай.
— Това е напълно достатъчно — отвърна Ерен. Той заговорнически понижи глас и тайно склони глава към Тави. — Така или иначе не мога да работя, когато началниците ми надничат през рамото.
Тави се усмихна, въпреки че не се чувстваше развеселен. Ерен работеше в лагера в канимите — цяла година на риск в окупираната територия. Някои канимски командири полагаха огромни усилия, за да намерят и унищожат шпионите.
Много такива информатори бяха хванати и повече никой не ги видя. Тави разбираше, че Ерен изключително много рискува да бъде хванат, когато напуска окупираната територия, а на веждата си имаше пресен белег, който изобщо не обясни.
— Има ли нещо от Първия лорд? — тихо попита Тави.
Ерен поклати глава.
— Не ми даде време да задействам всички канали.
— Нямам време — каза Тави. — Утре потегляме.
— Знам — каза Ерен. — Но казват, че Гай със своите легиони е някъде на юг. И доколкото разбрах от тези, с които успях да се свържа, всички съобщения се изпращат на персонала му, дори и съобщенията от курсори. Така че или той е затънал в бюрократични забавяния…
— Или е недостъпен — каза Тави. — Защо сега?
— Дори и да не е така — каза Ерен, — от казаното от теб разбрах, че той е дал указанията си за настъплението. Може би не трябва да се опитваш да заобиколиш Арнос.
— Това беше преди да разберем за Мастингс — отвърна Тави. — Или за така наречения боен план на Арнос. Или какво мисли за цивилните. Трябва да намерим друг вариант, Ерен.
Ерен вдигна ръце.
— Точно затова съм облечен за път — каза той. — Искаш да видиш колко близо мога да стигна до Мастингс?
Тави си пое дълбоко дъх.
— Нещо подобно.
Ерен се намръщи и наклони глава.
— Искам да стигнеш до Насаг — каза Тави.
Ерен избухна в смях. Но веднага спря, когато видя изражението на Тави.
— О — каза той. — Ти си сериозен.
— Да.
Ерен поклати глава.
— Доверието ти е ласкателно, но дори и да успея да се доближа до него, в което се съмнявам, не съм сигурен, че мога да го преодолея. Видях го в битката при Елинарх.
— Не, врани, не — каза Тави. — Ако исках да го убия, щях да го направя лично — той се поколеба, обмисляйки думите си. — Или може би щях да изпратя Макс и Красус.
— Необикновено разумна мисъл за теб — каза Ерен, — жалко, че е закъсняла.
Тави за миг му се усмихна.
— Не това е задачата — каза Тави. Разкопча кожената чанта на колана си, извади сгънато писмо и го подаде на Ерен.
Младият мъж известно време гледа писмото, след което бавно издиша.
— Ох. Друго е предназначението на курсора — известно време той изучаваше лицето на Тави, а после тихо каза. — Ние сме куриерите на Първия лорд, Тави. А това не е едно от неговите послания.
— Ако той не искаше ние да поемем инициативата, нямаше да е толкова труднодостъпен — отговори Тави.
Ерен се ухили.
— Тук нямам какво да възразя. Какво е?
— Покана за среща — каза Тави. — Аз и Насаг.
Ерен въздъхна.
— Това ли е всичко?
— Да.
— Ние, ъъъ. Ние не знаем как точно ще реагират на официален куриер. Никой нищо не е изпращал.
— Не се притеснявай — каза Тави. — Това няма да е официално.
— Ох — каза Ерен. — Врани.
— Не си длъжен — тихо каза Тави. — Мога да намеря някой друг вместо теб…
— О, я млъквай — каза Ерен раздразнено и взе писмото от Тави. — Мислиш ли, че Насаг ще иска да говорите?
— Ще иска — каза Тави. — Мисля, че можем да разчитаме, че той ще се държи цивилизовано.