Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Има недостатък в планирането на Калар — каза Гай. — Той ще забележи всяко приближаване по въздух, но на земята всичките му фурии са насочени да следят за мен, което на практика означава да внимават за моите фурии. Моята сила — Гай я погледна. — Така че ще заимствам метода на нашия млад капитан. Ще отида пеша. Без да използвам призоваване на фурии. Калар няма да очаква това. На него и за хиляда години никога не би му хрумнало да прави подобни неща, а той преценява другите единствено по себе си.
Амара вече отвори уста да говори, но вместо това се намръщи и задуха чая си, обмисляйки своите думи.
— Сър — каза тя след минута. — Това е дълъг път. Много дълъг път. Особено за… за…
— Мъж на моята възраст? — каза Първият лорд, гласът му прозвуча развеселено. — Боя се, че да — той погледна към слабия огън и усмивката му избледня. — Но ще трябва да се направи.
Амара поклати глава.
— Но защо, сър? Какво се надявате да постигнете?
— Смятам да прекъсна силата на Калар, графиньо. Смятам да сложа край на способността му да продължи бунта си.
— Как?
Той поклати глава.
— Засега ще го запазя за себе си. Достатъчно е да кажа, че има по-изкусни и фини методи за владеене на фуриите, които такива като мен и Калар се стараят да не афишират. И случаят сега е такъв.
— Но…
— Графиньо — каза тихо Гай. — С мен ли сте? Или не?
Тя се намръщи и погледна към огъня.
— Разбира се, че съм с вас.
— Добре. Твоята единствена задача ще е да ми помогнеш да стигна до Калар. Не мога да използвам фуриите си, без да издам присъствието си на Калар, а това е недопустимо. При всички възникнали проблеми ще разчитам само на теб, Амара.
Амара усети как веждите й плъзват нагоре.
— Сър, не съм некомпетентна в тази област, но едва ли това е моето призвание. Изобщо не съм сигурна, че съм най-добрият човек за този вид работа.
— Аз ти се доверявам — просто каза Първият лорд.
Тя почувства прилив на гордост от тези думи, но поклати глава.
— Тогава трябва да се доверите на съвета ми, сър. Не съм аз тази, който трябва да бъде до вас.
— Ще трябва да се опитам да направя всичко сам?
— Не — отвърна тя веднага, донякъде притеснена. — Не, сър. Не виждам защо трябва да го правите сам, но ако ще го правите, ще се намерят и по-добре подготвени да ви помогнат.
— Колкото по-голяма е групата ни, толкова повече внимание ще привлечем.
Нямаше спор за това.
— Но, сър…
— Стига — каза Гай. — Графиньо, на този свят има много малко хора, които заслужават доверие. И от тях край мен те са само няколко. Вие сте една от тези няколко. Доверявам се на вашата преданост. Доверявам се на вашата квалификация. Доверявам се на вашата преценка. Според мен това ви прави един от хората, които са достатъчно подходящи за изпълнение на подобна задача.
— Но тук съм само аз, сър — каза тя. — И не съм сигурна, че ще съм достатъчна. Не мога да бъда на няколко места едновременно, в даден момент ще имам очи само за един проблем наведнъж. И моите умения на призовател на фурии не са най-полезните, когато става въпрос за такъв вид пътуване.
Гай остави чашата си и се изправи.
— Е, по тази точка не мога да възразя. Но се страхувам, че имам малък избор по въпроса. Тук сте вие — и може би и още някой.
Първият лорд я дари с кратка като проблясък на слънчев лъч усмивка и каза:
— Ще полегна за момент. Имаме малко време.
Амара известно време го гледа, преди внезапно да разбере защо почувства, че познава това място. Тя стана и пристъпи към постелята, където беше спала, наведе се, вдигна одеялото към лицето си и го подуши.
Клоните зад нея тихо прошумоляха и сърцето на Амара се разтуптя.
— Добро утро — промърмори нисък глас зад гърба й. — Прекрасен ден за разходка.
Амара се обърна.
От гъсталака на гората излезе висок широкоплещест мъж, държащ две прясно уловени риби. Носеше зелено-кафяво наметало на горски обитател, сива риза и кафяви кожени панталони. В лявата си ръка стискаше ловен лък и Амара видя дръжката на брадва, висяща на ремък зад рамото му. Той се усмихна с блестящи зъби и остави лъка настрана.
— Бърнард — каза тя и се насочи към него. Обви ръце около врата му, придърпа го към себе си и звучно го целуна по устните. Той я хвана за талията и силно я притисна към себе си, отвръщайки на целувката с искрена жар.