Фурията на принцепса

Макс напрегнато се изправи, а мускулите на долната му челюст заиграха упорито.

— Чала — спокойно каза Тави.

Ноздрите на Кайтай се разшириха, докато гледаше Макс, без да отклонява поглед. Но като хвърли поглед към Тави, тя кимна към Антилар с нещо подобно на примирителен жест и седна по-далеч в сенките на долната койка.

Още една причина за безпокойство. Бурята и продължителността на пътуването, плюс състоянието на корабите, отдалечеността от дома и пълната несигурност на ситуацията оказваха огромен психически натиск върху хората му — и ако това се проявяваше толкова открито между Кайтай и Максимус, които бяха приятели от години и живееха в сравнително просторни условия на „Слайв“, колко ли по-стресиращ проблем можеше да се окаже на останалите препълнени кораби.

Въпреки че той не беше сигурен дали това все пак е проблем, по който би могъл да направи нещо. Все пак за мъжете е съвсем естествено да се притесняват, когато са далеч от дома, при странни обстоятелства и не са сигурни в завръщането си обратно.

В крайна сметка — някои от тях няма да се върнат.

Единадесет кораба.

— Въпросът е — каза Тави, — че ако флотът ни, който може да се движи само с половината от нормалната си скорост, достигне брега в промеждутъка от няколко часа до няколко дни, докато времето е ясно, то ще акостираме някъде в Шуар.

Той направи усилие да произнесе думата правилно.

— Знаем ли нещо за тази… империя? Това империя ли е, Магнус?

— Думата, с която канимите назовават своите държави, най-точно може да се преведе като „област“ — отговори Магнус. — Област Шуар. Област Нараш.

— Империя, област — каза Тави. — Какво знаем за нея?

— Това, че е разположена на огромни и доста подходящи за защита планински възвишения — отговори Магнус. — Също така е една от трите най-големи области по отношение на общата площ, заедно с Нараш и Мараул, и има само един пристанищен град, който се нарича Молвар.

— Тогава изглежда се отправяме към Молвар — каза Тави и се усмихна. — Чудя се дали ще трябва да превземем града, за да можем да стъпим на брега.

— Уф — изпухтя Макс, — мислиш ли, че ще се стигне до това?

— Не мисля, че е невъзможно — отговори Тави. — Ако областите наистина враждуват помежду си, на Варг може да му се наложи да превземе пристанището, за да пристанем там. Дори и да не воюват открито, не мога да си представя, че ще заподскачат от радост, когато толкова огромен флот се появи на хоризонта.

— В такъв случай може би трябва да пристанем другаде. Всъщност не е задължително да разполагаме с корабостроителница, за да поправим корабите — каза Макс. — Щом всички се съберат, можем да се заемем с ремонта на корпусите им — трябва ни само време и тишина, за да могат нашите дърводелци да работят на спокойствие. Нали така, Демос?