66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Къде живееш в Щатите?
— В Бостън. Работех като детектив от отдел „Убийства“. Нещо като теб, но с повече пищови.
— Ясно — каза Пайпър. — Макар че и в Лондон има ужасно много оръжие напоследък.
— Чувстваш ли се уязвима, когато не носиш пистолет? — поинтересува се Магнъс. Винаги се бе питал това, когато мислеше за британската полиция.
— В повечето случаи — не — отговори Пайпър. — Но все повече полицаи започват да минават обучение с огнестрелно оръжие. Все още не са ме заплашвали с пистолет. А теб?
— Няколко пъти — отговори Магнъс. — Това ми беше най-трудно, когато дойдох тук. Ченгетата в Исландия не носят пистолети.
— А престъпниците?
— Не и докато аз не се появих — каза Магнъс.
Не се гордееше с това, че привлече доминикански поръчков убиец от Бостън в Рейкявик — убиец с пистолет, който рани Арни. Най-големият проблем с оръжията бе, че понякога наистина се налага да застреляш някой от лошите. Магнъс го бе правил два пъти: веднъж в началото на кариерата си, още като униформен, а втория път — тази година, когато двама мъже се опитаха да го убият.
Сънищата още го измъчваха. Сънуваше онзи плешив дебелак на улицата в Роксбъри, който му каза, че разполага с информация по убийството, което Магнъс разследваше. Като последен глупак, Магнъс последва мъжа в една странична уличка. Със закъснение Магнъс забеляза, че момчето на ъгъла има татуировка на банда от друг квартал. Приклекна, обърна се, стреля… Хлапето падна. Магнъс се завъртя и гръмна дебелака право в плешивото теме. И всичко започва отново и отново… нощ след нощ.
Въпреки всичко, Магнъс все още се чувстваше гол без пистолет.
Камионът пред тях се разклати от особено силен порив на вятъра.
— Боже! — възкликна Пайпър и опря ръце в арматурното табло.
Магнъс стисна волана на „Рейндж Роувъра“ още по-силно. Бели пръски пяна хвърчаха от вълните, които се плъзгаха по океана от лявата им страна.
— Нещо ново по разследването? — попита Магнъс.
— Нищо съществено — отговори Пайпър. — Все още се опитваме да открием някакво руско участие в убийството, макар че май няма да успеем. Един графолог изследва почерка на бележката, която открихме пред къщата на Оскар Гунарсон. Според него, не е написана от руснак.
— Значи целта на бележката е била да отвлече вниманието?
— Така излиза.
— Дадохте ли на свидетеля да чуе исландски акцент?
— Да. Заведохме я в исландското посолство и тя чу как говорят хората там. Според нея, акцентът на куриера може и да е бил исландски, но английският му е бил много добър.
— Интересно.
— Да. Разбира се, може да е бил и истински куриер от някой контакт на Гунарсон в Лондон, но още не сме открили кой е искал да му изпрати нещо.
— А самият убиец? Той на исландски ли е говорел?
— Заведохме и приятелката в посолството. Каза, че езикът, който е чула, може и да е исландски, но не беше сигурна.
— Нещо по въпроса с моторите?
— Нищо. Но разбрахме нещо за оръжието. Пистолетът е бил използван при престрелка в Луишъм преди два месеца — това е в Лондон — но никой не е бил убит или дори ранен. Това най-вероятно означава, че оръжието е втора ръка. Нося списък с исландски граждани, с които знаем, че Гунарсон е бил във връзка в Лондон. Искаш ли да го погледнем?
— Разбира се. Уредил съм среща със специалния прокурор по финансовите престъпления. Това може да те ориентира как са свързани Оскар и „Одинсбанки“ с миналогодишното разследване на банковата криза.
— Добре. Благодаря. Ти откри ли нещо?
— Нищо по руската връзка — каза Магнъс. Почуди се дали да каже на Пайпър за Харпа, но Балдур бе категоричен по този въпрос. Фактът, че Харпа веднъж е правила секс с Оскар преди четири години не доказва нищо. Рейкявик е малък град и макар това да не означава, че всеки е спал с всеки, подобни съвпадения не бяха изключени.
Четири години? А Харпа има тригодишен син. Хм…
— Магнъс?
Магнъс поклати глава.
— Извинявай, нещо се отвеях.
ГЛАВА 12
— Добре дошла в Исландия, Шарън — подаде ръка шефът на полицията. — Казвам се Торкел, а това е инспектор Балдур, който ръководи разследването от исландска страна.
Торкел се бе ухилил на Пайпър. Тя бе очарована. Намираха се в кабинета му на последния етаж, с гледка към ветровития залив и връх Еся, който дори не потрепваше в бурята. Лицето на Торкел представляваше голяма розовобуза усмивка. Балдур гледаше Пайпър подозрително.
— Благодаря — каза тя.
— Колко смяташ да останеш при нас? — попита Торкел.