Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
Климент седна на стола до писалището на кавхана и му разказа всичко, което бе открил и преживял. Докато го слушаше, Дукум замислено се опитваше да закрепи на острието дълъг нож, който непрекъснато падаше със звънтене на масата.
- Виновен ли е Алзек? Той ли е убиецът? - попита великият боил веднага след като писарят приключи разказа.
Климент помълча, преди да отговори.
- Не знам. На пръв поглед изглежда, че е той. За това има много доказателства: мрази християните, участвал е активно в гоненията им, провел е последното голямо клане. Убитите са все от Дръстър, където е бил наместник. Бил е сам до запалена черква, което е странно за човек с неговото положение. Намерен е близо до мястото на престъплението. Единственото обстоятелство в негова полза е именно, че го открихме до черквата. По-логично е да избяга, след като е извършил убийството. Освен ако не е искал да се полюбува на своето творение в нощта и е припаднал от дима.
- Като теб - гласът на великия боил прогърмя неочаквано силно.
- Да, като мен.
- Да арестувам ли Алзек, писарю? - гласът на Дукум режеше като стомана.
Климент се сви под неговата сила, преглътна и се замисли как да отговори. Коремът го присви, ръцете го засърбяха.
- Не! Има някои неща, които все още не мога да си обясня. Къде е маската му, ако той е бил подпалвачът. Защо не е била до него? Защо не е избягал? Можел е да гледа пожара и отдалеч. Какво точно го свързва с убитите? Може би е рано да арестувате боила Алзек - писарят не смееше да вдигне глава.
- Успокой се, Клименте - подкани го Дукум и този път тонът му бе приятелски, - седни и си сипи вино. Боилът Алзек най-вероятно е бил нападнат. Лекарите, които са го прегледали, са намерили голяма цицина отзад на главата. Говорих с него сутринта. Нощта е била хубава и той решил да се разходи из Външния град. Сам. Глупаво е. И нелогично. Но така твърди. А той не е случаен човек. Видял пожара и отишъл да види какво става. Някой го е нападнал в гръб близо до черквата. Не е видял кой. Както казах, ударили са го силно отзад по главата. Свестил се е при лечителите. Ясно ли е?
- Да - тихо промълви писарят.
- Ако арестувам Алзек, ще настроя целия съвет на боилите срещу мен и хана. Ще решат, че си разчистваме сметките с тях. Един по един. Никой не може да каже какво ще стане, ако те се обединят срещу Борис. За момента ги държа разединени, но ако хвърлим Алзек в затвора, ще се уплашат и ще почнат да действат всички заедно. Разбираш ли?
- Да - още по-тихо промърмори Климент и си помисли дали Заул и приятелите му в крайна сметка няма да се окажат прави. - Разбирам.
- Нищо не разбираш! - Дукум ядосано удари по масата, от което Климент и чашата му подскочиха едновременно. - Ако Алзек е виновен, ще отговаря за престъпленията си! Никой, дори съветът на боилите, няма да може да го спаси. Но за тази цел трябва да можем ясно и без сянка от съмнение да го докажем. Можем ли да направим това сега?
- Не.
- Не! - повтори Дукум. - Не можем! Разследвай Алзек! Разпитай го! Провери къде е бил, какво е правил. Но ако го обвиниш, трябва да го обесим, без да остане и капка съмнение за вината му. Който е виновен, който наистина е виновен, трябва да отговаря пред хана! Без значение какъв ранг заема. Разбираш ли ме сега, Клименте?
Писарят кимна мълчаливо. Проумяваше деликатното положение, в което бе изпаднал Дукум, и произтичащите за самия него последствия. Трябваше да бъде много внимателен. Всяка грешка можеше да му коства главата.
- Не трябва да забравяме и маскирания, когото си видял. Едва ли мислиш наистина, че това е бил Дяволът. Ако не е бил Алзек, може би точно той го е ударил по главата.
Климент не отговори веднага. Мислено се върна отново в запалената черква, видя разкривеното лице на завързания свещеник, ужасените му очи, вика, който никой нямаше да чуе, горящите дрехи и коси.
- Той действително е Дявол! Сатана в човешки образ, сеещ смърт! Ужасна смърт! Да запалиш жив човек! Това е ужасно! Но сте прав. Наистина не мисля, че е бил Дяволът.
- Кой е тогава?
- Ако допуснем, че не е Алзек - писарят се усмихна на вдигнатия пръст на Дукум ако не е бил той, трябва да проверим няколко неща. Първо, какво свързва убиеца с жертвите. Той не ги избива случайно. Нещо е станало в Дръстър и сега свещениците плащат за това. Не трябва да забравяме и византиеца Атанасий. Той спокойно би могъл да наеме някой да извърши убийствата, стига това да помага на собствените му планове. Твърди, че целите ни съвпадат, но не мисля така. Какво пречи да е обещал подкрепа на някого, ако Борис падне, стига този някой да се съгласи да приеме християнството от Константинопол? Докато Борис още се колебае и не знае на папата или патриарха да заложи. Изглежда така сякаш убиецът е бил член на „Отмъстителите“. Знаел е как да действа, имал е необходимата информация, разполагал е с маската от старите си нападения. Но може и да е някой, който иска всичко да изглежда сякаш го правят „Отмъстителите“. Едно мога да кажа със сигурност - заключи Климент. - Убиецът е военен - служи си чудесно с кама, кинжал, стрела, лък и въже.