Отдел Убийства: Илюзия за грях

Настя не отиде лично в архива на КГБ. Тя умееше да се изолира от излишните емоции и да се посвещава изцяло на делото, с което се занимава, но все пак имаше неща, към които изпитваше органично отвращение. Тя не можеше или по-точно не обичаше да изпада в положение, когато я възприемат като просителка и й правят голяма услуга, макар всъщност да става въпрос за нейните служебни задължения и за служебните задължения на хората, които й „вършат тази услуга“. Първото й посещение в архива на КГБ — ФСБ преди две години стана фактически последно. Вече нямаше никакво желание да ходи там втори път. Разбира се, от гледна точка на служебната дисциплина това изглеждаше непростим каприз, на какъвто един офицер от милицията няма право. Но тъй като Настя Каменска нямаше други капризи, колегите й прощаваха това малко „провинение“, тази „мания“ и сами се нагърбваха с мероприятията, свързани с необходимостта да молят и уговарят, да измолват нужния параф за желания документ и с часове чакаха пред вратата.

На следващия ден Юрий Коротков сложи пред Настя бележката с името и адреса. Семьон Фьодорович Родченко се радваше на добро здраве и живееше в центъра на Москва, в една многоетажна сграда на площад „Въстание“.

— Ох, Аска, какво котило са ония там в архивата — въздъхна Коротков и по навик яхна стола пред бюрото на Настя, след което й отмъкна чашката с кафето направо изпод носа. — Може и да не разбирам нищо в този живот, но се оказа, че нашият Семьон Фьодорович е най-благородната личност, честен кръст.

— Благороден доносник? — недоверчиво попита Настя. — За първи път срещам подобно съчетание.

— Ъхъ. В сравнение с другите. Да не мислиш, че само Родченко е накиснал доктор Швайщайн? Нищо подобно. Там всички са се постарали. Включително и Иван Елизарович Бишов. В досието има към десет доноса, авторите са хора от обкръжението на Екатерина Викторовна, но общо взето, съдържанието им е бедничко, без конкретни факти. А съобщението на драгоценния Семьон Фьодорович е точно в целта. И по дата е най-последното. Усещаш ли каква е работата?

— Очевидно нещастният доктор много е пречел на някого и този някой е искал на всяка цена да го натопи. И е имал възможност да притиска хората от кръга на съпрузите Швайщайн, да ги принуждава да дават показания срещу него. Но тези хора са се оказали или недостатъчно зли, или недостатъчно съобразителни, или недостатъчно плашливи и са давали материал, който не е предоставял нужните основания за възбуждане на сериозно дело. А Семьон Фьодорович е дал точно такъв материал с търсените основания. И това е лесно обяснимо, при него е имало повече злоба и съобразителност, след като е имал любовна връзка с Екатерина Венедиктовна. А може би нещата са се развили другояче. Например Семьон Фьодорович е бил твърде зависим от човека, на когото доктор Швайщайн е пречел. Или пък се е страхувал от този човек. С една дума, не е могъл да не се подчини, макар и да не се е стремил да навреди на съпруга на любовницата си. Просто е нямал друг изход. Знаеш ли, Юрик, аз винаги се боя да давам морални оценки на събитията от онзи период. Едни казват — нямах друг изход, заставиха ме, шантажираха ме. Други пък прокурорски ги сочат с пръст и настояват, че един порядъчен човек не може да бъде сплашен или заставен. Аз не зная кой е прав и кой — виновен. Но знам едно: когато заплашват не тебе лично, а твоите близки, твоите деца, ти си готов на всичко само и само да не ги закачат. Много добре помня как обезумях от страх за татко и за Льошка, когато Арсен ме заплашваше по телефона. И за дъщеричката на Володя Ларцев, която Арсен беше отвлякъл и с която ме шантажираше. Помниш, че тогава аз направих всичко, което той ми нареди, отказах се от случая, прекратих работата, разпуснах групата, взех си медицинско и си останах вкъщи. Истина е, че макар и да стоях заключена у дома, с подслушван телефон, аз все пак успях да го излъжа, но това е вече тема за друг разговор. А защо каза, че Родченко е бил най-благородният от доносниците?