Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Защото никого не е издал. Спомни си какво ти каза Марта Шулц. Тъй като не си в течение на нещата, изтълкува думите й по свой начин.

— Ами да, реших, че „всички се уплашиха“ се отнася за любовните им похождения и съпружеските изневери. Излиза, че всеки от тях е знаел за другите, знаели са, че всички са писали доноси срещу съпруга на Екатерина Венедиктовна и след разобличаването на Родченко са се опасявали, че той ще ги издаде, нали така?

— Да — кимна Коротков, — но той не ги е издал. Затова ти казвам, че е благороден. Щом като са го опозорили публично, би било съвсем естествено да се озъби по правилото „вие пък да не сте светци?“ Той обаче не го е сторил.

— Или го е сторил — замислено продължи Настя. — Но не на всеослушание, а конфиденциално, на ушенцето на своята любима. Всъщност може и затова да му е простила. Просто е разбрала, че той с нищо не е по-лош от добрите й познати и старите приятели. И е намерила сили да премълчи, да не разваля отношенията си с тях, А Марта Шулц не е ли писала доноси срещу мъжа на най-близката си приятелка?

— Тя не — презрително се усмихна Юра. — Мъжът й е писал. Като немец бързо са му намерили цаката и той от страх за семейството си ги е писал с килограми, да ти е драго да четеш. Изобщо ситуацията е била съвсем проста. Както знаеш, доктор Швайщайн е бил лекар, а Екатерина Венедиктовна се е движела в обществото на литературнохудожествения и артистичен елит, затова с известно усилие, но елементарно се е доказвало, че лекарят вредител умишлено се е опитвал да „затрие“ гордостта на съветското изкуство, бележити артисти, режисьори, писатели, художници. Трябвало е само някой от тази гордост да се оплаче от неправилно лечение.