Отдел Убийства: Илюзия за грях

Глава 6

Опасенията на Настя Каменска, че бившите високопоставени чиновници и бележити личности от обкръжението на Екатерина Венедиктовна Анисковец няма да искат да разкриват тайните си, напълно се потвърдиха. Освен това мнозина от тях изобщо не бяха „бивши“, а в апогея на своята кариера и нямаха никакво намерение да говорят за онова, което Настя искаше да узнае. Всъщност откъде й хрумна, че познатите, на които Анисковец е предоставяла приют в апартамента си, трябва непременно да са нейни връстници? Това изобщо не беше вярно. Тоест някога може и да е правила подобни услуги на свои връстници, но през последните петнайсет-двайсет години контингентът на щастливите любовници значително се бе подмладил в сравнение с хазайката на квартирата. Годините са минавали, Екатерина Венедиктовна е стареела, но сред нейните познати винаги е имало по-млади от нея с десет, двайсет, а по-късно — и с четиридесет години.

С колкото повече хора се срещаше Настя, толкова по-силно усещаше известни недомлъвки, едва доловима уклончивост в думите им. Не че направо отказваха да отговарят на въпросите й, но понякога, преди да кажат нещо, необяснимо замълчаваха за няколко секунди, сякаш преценявайки дали да говорят, или да се въздържат. Това можеше да се нарече преднамерено прецизиране на формулировките. Настя бе принудена да хитрува, да поставя всевъзможни въдици и капани, но колкото повече се стараеше, толкова по-ясно разбираше, че мълчанието на тези хора няма нищо общо със собствените им любовни похождения. Те старателно заобикаляха някакъв въпрос и този въпрос засягаше самата Екатерина Венедиктовна. Колкото и да си блъскаше главата, Настя не можеше да намери обяснение за това. Какво толкова можеше да има в живота си дъщерята на академик Смагорин, за което не искат да говорят хората, отнасящи се добронамерено към нея?

Впрочем, ако се тръгне от противоположната теза, има голяма вероятност този въпрос да бъде проучен чрез хората, които не са изпитвали особено добри чувства към убитата. С други думи, щом като не успяваш с приятелите, търси враговете. Но и това не е лесна задача. Кой би признал, че е имал лошо, дори враждебно отношение към човек, когото са намерили убит?

Наложи се отново да потърси за помощ Марта Хенриховна Шулц, която подобно на всички останали строго се придържаше към правилото „за мъртвите или добро, или нищо“.

— Защо не ми казахте, че вашата приятелка е имала и свои лични тайни? — директно я атакува Настя. — Толкова разчитах на помощта ви, Марта Хенриховна, а се оказа, че сте ме заблудили. От страх, че ще изложите някого, така ли? Разберете, че разследваме убийство, а при такива случаи излишната деликатност често пречи за издирването на престъпника.

Старата дама беше умна и с богат опит в отношенията си с хората, така че от няколкото разговора, които бе имала с Настя, бе стигнала до извода, че майор Каменска е спокоен, разбран и във всяко отношение порядъчен човек. И ето защо реши да проговори.