Отдел Убийства: Илюзия за грях

Към седем часа в кабинета му надникна техникът.

— Валерий Василиевич, отивам да изключа апарата или вие ще работите с него?

— Изключи го — кимна той, без да вдига глава. — Само ми остави ключовете, утре сутринта ще идвам рано.

След десетина минути техникът донесе ключовете от лабораторията, сбогува се и си тръгна. Той изчака известно време, след което извади от огнеупорната каса контейнера и го отнесе в лабораторията. Включи отново апарата и сложи контейнера в една специална ниша. Пазеше се някой да не узнае, че приема пациенти в извънработно време, защото ръководството не гледаше на това с добро око.

Вера нахълта в кабинета му с разкривено от ярост лице.

— Може ли най-сетне да започваме? — почти изкрещя тя. — Ще припадна от глад!

— Не викай, ако обичаш — спокойно я парира той. — Предлагах ти да отложим прегледа за утре сутринта. Аз, мила моя, съм тук на работа, а не на гости у баба ми, затова невинаги мога да разполагам с времето си.

— Ама как за утре сутринта?! — възмути се Вера. — Ти лично си ми казвал, че всички лекарски предписания трябва да се изпълняват стриктно и навреме. Щом като трябва да е днес, значи ще дойда днес. Ами ако ме е хванала някаква болест и почне да се развива? Днес ще я откриеш, ама утре ще е вече късно. Така че не съм съгласна, да ме прощаваш. Да вървим по-скоро в лабораторията, че най-после да хапна нещо — вече ми призлява.

— Верочка — меко каза той, — оценявам твоето отношение към препоръките ми, но всяко нещо трябва да бъде с мярка. Аз те преглеждам най-редовно и засега, уверявам те, няма никакви основания за безпокойство.

Вече бяха в лабораторията и Вера припряно се събличаше, преди да легне на количката, която автоматично я вкарваше в камерата.

— Да, ама аз съм чувала, че има болести, дето се развиват… как беше… а, сетих се — ураганно. За няколко часа. Представи си, че ме е хванало нещо такова? Днес ще го забележиш и ще вземеш мерки, а утре вероятно нищо няма да може да се направи.

— Успокой се, ако обичаш! — Започваше да се дразни от глупостта й. — Ако те хване болест с ураганно развитие, това може да се случи с еднакъв успех и на другия ден след прегледа. Каква е тая паника! Хайде, лягай на количката.

Тя наистина ще е побъркана майка, мислеше си той, докато по навик се преобличаше, после спусна защитния екран и включи апарата. Впрочем това не е лошо, значи ще отгледа хубаво дете.

Когато се върна в кабинета, Вера незабавно бръкна в чантата си, откъдето извади сандвич със сирене и голяма червена ябълка, след което с наслада заби едрите си бели зъби в сочния плод.

— Слушай, зайо, искам да ти кажа нещо, само че не се плаши.