Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— И от какво трябва да се плаша? — погледна я той с недоумение, като спря да пише в дневника си.
— Олег, мъжът ми, те моли да прегледаш някаква негова позната, младо момиче. Ще я приемеш ли?
— Ти да не си полудяла? — изсъска той, като хвърли химикалката настрана и затвори дневника си. — Как така ще ме моли мъжът ти? Да не би той да знае за нас?
— Я не психясвай — спокойно отбеляза Вера, дъвчейки с апетит поредния залък от сандвича си. — Той прекрасно знае, че аз ходя на контролни прегледи, и то не при кой да е лекар, а при най-добрия, при когото се лекуват всички елитни московски дами. Да не мислиш, че и това трябваше да скрия от него? Напротив, аз по всякакъв начин подчертавам, че е много трудно човек да се добере до тебе, че рядко приемаш нови пациенти, затова аз трябва да идвам в определения от тебе час, независимо дали е удобен за мен или за съпруга ми, иначе ще ме задраскаш от дневника за своите пациенти. Ти си ужасно зает човек и щом като си ми записал час за осем или девет вечерта, аз трябва безропотно да идвам. Мислиш ли, че ми е много лесно да се откача вечер и да тичам при тебе на срещи?
— Убедена ли си, че мъжът ти не знае нищо за нас? — попита той малко по-спокойно.
— Абсолютно. Олег е сигурен, че детето е от него.
— Ами ако това е някакъв хитър ход? — отново се разтревожи той.
— Ход ли? Какви ги измисляш?
— Представи си, че нещо се е усъмнил или ни е видял заедно, а сега си търси повод да се запознае със съперника си?
— Ох, ще ме скъсаш! — разсмя се Вера. — Да търси повод, как ли пък не. При най-малкото подозрение ти на секундата изчезваш. В неговата фирма пипат здраво, също като при Сталин. Може в цяла Русия да тече перестройка, но те не са Русия, а отделна държава, нещо като Ватикана в Рим. И при тях не важат никакви перестройки, можеш да ми вярваш.
— А това момиче какво е? Да не му е нещо роднина?
— Не. Просто позната.
— Верочка, направо ти се чудя. — Той дотолкова се бе овладял, че дори успя да се усмихне. — Какви „просто познати“ може да има един женен мъж, който след три месеца ще става баща? Май е започнал да ти кръшка, а?
— Глупости — отсече тя, делово загърна огризката от ябълката в салфетката от сандвича и я прибра в чантата си. — Наистина, защо не я прегледаш, какво ти коства? Олег каза, че била много нещастно момиче, съвсем бедно и работела като чистачка. Не знам откъде я познава, но точно с нея няма да ми изневери.
— И защо си толкова сигурна?
— Защото цялото й лице е в пъпки, страшна е за гледане.
— Така ли? Ти да не си я виждала?
— Не, Олег ми каза. Нали ще я приемеш, а?
— Не мога да разбера, Вера, защо толкова настояваш за тоя преглед. Аз например нямам никакво желание да се срещам с мъжа ти. И не ме е срам да ти призная, че се страхувам от тази среща. Но ми е интересно ти защо не се притесняваш от нея? Или ти прави особено удоволствие да събереш на едно място съпруга и любовника си? Знам, че за много жени е присъщо да си създават подобни вълнуващи усещания. Аз обаче не съм жена, мила моя, и нямам склонност към такива вълнения. Кажи на твоя Олег, че съм отказал, защото съм много зает.
Вера скочи от стола и се премести на коленете му. Вкара пръсти в косата на тила му и разрошвайки я, започна с другата ръка да го гали по бузата.
— Глупчо, нищо не разбираш — тихичко загука тя. — Напротив, ще бъде много хубаво да се запознаете. Първо, той ще се увери, че излизам така често, защото наистина ходя при лекар, а не при любовник. Второ, ще те знае по физиономия като моя лекар и ако някой случайно ни забележи някъде заедно и му каже, аз с чиста съвест ще обясня, че съм била с тебе. Нали няма нищо осъдително в това една жена да срещне на улицата или в метрото своя лекар, за да вземе например рецепта от него? Съвсем нормално е. Пък и не забравяй, че пациентите често влизат в делови отношения със своите лекари. От благодарност започват да им вършат какви ли не услуги, така че срещата може и да не е във връзка с някаква болест. А и по телефона ще мога спокойно да си приказвам с тебе. Всичко става легално и открито, ще бъде чудесно. Помисли сам, двамата се познаваме по-малко от година, а направо се изтормозихме с това постоянно криене. Надявам се и през следващите години да не се разделим, защото ще си имаме бебе. Нима ти смяташ да се мъчим така цял живот? Официално ще станеш наш домашен лекар, на мен и на детето, и ще имаш право да ни посещаваш по всяко време без измислени и глупави обяснения.
— Е, добре де — взе да се предава той, — да допуснем, че я приема. Но нали каза, че работи като чистачка, а моите услуги струват скъпо, знаеш го много добре. Или мъжът ти разчита да я лекувам безплатно заради нашето познанство?