Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Знаете ли — замислено каза Настя, — а аз останах с впечатление, че за това знаят много хора.

— О, Боже мой! Какво знаят! — плесна с ръце Марта Хенриховна. — Те могат да знаят само, че Катя му затвори вратата на дома си. Направи го пред очите на всички, и то доста рязко. Това е.

Чудесно, значи Катя му затворила вратата. Но на кого точно? И защо е отказала да го приема, при това публично и доста рязко? И защо никой няма желание да обсъжда този инцидент? Въпросите се трупаха един след друг и цялата конструкция рискуваше да се срути с оглушителен трясък.

— Интересно как познатите на Екатерина Венедиктовна са възприели тази постъпка? — хвърли Настя поредната въдичка. — Все пак това предполага голямо мъжество, съгласете се.

Беше попитала напосоки, готова за поредния неуспех.

— Права сте, миличка — кимна Шулц. — Всички се уплашиха. Той е страшен човек и след това публично оскърбление можеше да се разприказва за всичко, което знаеше. Но не го направи и малко по малко страстите утихнаха. Никой не споменаваше за него, но всички го помнеха, уверявам ви. Наистина, оттогава минаха толкова много години, че сега неговите откровения едва ли ще бъдат интересни или опасни за някого. Скандалът стана през седемдесетте, а оттогава вече са двайсет години. По онова време беше наистина опасно, спор няма, но сега — едва ли.

— И защо не го е направил, как мислите?

— Заради Катя, та то е очевидно. Той я обичаше.

— А тя него?

— Именно това е най-сложното. Виждате ли, тя го обичаше години наред. А това значи наистина много години, десетилетия. Двамата се запознали, когато Катя била омъжена за нещастния Швайщайн, а това било малко след края на войната. И оттогава връзката им не е прекъсвала, макар че след смъртта на първия си съпруг Катя се омъжи още на два пъти. Знаете как стават тия неща — обичаш един, а сключваш брак с друг. Или дори с други. Когато се разкри истината, Катя го изгони от дома си, но дългогодишното чувство не минава така лесно. След няколко месеца му прости.

— И никой не узна за това? — досети се Настя.

— Никой освен мен и Ванечка. Пьотър Василиевич научи много по-късно, Катя сама му каза, когато той скъса с младата си метреса.

— Както излиза, за скандала са знаели всички, а за сдобряването — само вие тримата — заключи Настя. — Може би не е имало смисъл да се крие този факт? Казахте, че всички са се страхували да не би след оскърблението този човек да разкаже онова, което му е известно. Ако знаеха, че Екатерина Венедиктовна се е помирила с него, щяха да си отдъхнат с облекчение. Нима не е било по-разумно да се успокоят хората, та да не живеят в постоянен страх?

— Не разбирате — тъжно отбеляза Марта Хенриховна. — Не става дума само за страха.