Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Едно е да купуваш лекарства. Наистина при Вахтанг винаги има нещо, което го няма при останалите… Друго нещо е да дружиш със семейство, където се занимават неясно с какво… наркотици… — дочу четиринадесетгодишният Иля разговора на родителите си, които мислеха, че той спи.
Жаркото кутаиско слънце и лековитата цхалтубска кал не можаха да помогнат на Николай Николаевич. Той почина и остави сираци двамата си синове — седемнадесетгодишния Иля и седемгодишния Сергей.
Една година след като завърши училище със златен медал, Иля се върна в любимия си Ленинград и влезе в Химикофармацевтичния институт.
Надежда гледаше през прозореца. Празничната новогодишна маса беше вече наредена, елхата блещукаше в ъгъла с разноцветните си лампички, а Илюша все още го нямаше. Какво пък, краят на годината е, разпределят оскъдните остатъци от държавната милостиня, която през последните години подхвърлят като кокал на гладно куче. Опитай се да похарчиш падналите на главата ти милиони за няколкото последни дни на годината. А ако не успееш — много добре! — милионите се връщат в държавния джоб. Че и ще се перчат на поредното правителствено съвещание: „Нали ви дадохме, защо не ги похарчихте…“ Надежда прекрасно знаеше цялото това йезуитско счетоводство: мъжът й беше съвсем откровен с нея. Знаеше, че той ще се прибере късно, но въпреки това й беше обидно до сълзи. Именно днес — защо ли й трябваше да ходи за резултатите от изследванията точно на тридесет и първи декември, — та именно днес й казаха, че операцията е неизбежна. Че ще изрежат от нея цялата й женска същност, самата й женска природа. За да може онова, което остане, да върви, да готви обяд, да изнася лекции. А колко такива обеди и лекции са й отпуснати — неизвестно. И за какво ли ще е нужна на Иля като такъв инвалид? И всичко заради оня първи и единствен аборт, който я направи безплодна, а сега и тежко болна, и изпълни със самобичуване и истеричност семейния й живот с мълчаливия й сдържан Иля Николаевич.
Те се запознаха в Питер, следваха в един и същ институт. Там Надежда научи обстоятелствата около преместването на семейството му в Грузия. Отначало Иля кандидатствал в медицинския, но когато изкарал на първия изпит четворка, се изплашил, че няма да успее да влезе и ще трябва да се връща обратно. В непрестижния през онези години Химикофармацевтичен институт конкурс практически нямаше. Иля влезе там без проблеми. Той живееше в комунална квартира при някаква своя леля и беше обикновен беден студент. Може би единствено колетите, пристигащи от слънчева Грузия, които цялата група изяждаше заедно, го различаваха от състудентите му. Историята на Надя беше съвсем друга. Тя бе единствената дъщеря на секретаря на един от московските районни комитети на партията. В десети клас я застигна първата любов. За съжаление обектът на любовта й, млад оперетен тенор, излезе женен. Това се изясни, когато Надя вече беше бременна в третия месец. В благородното семейство се разрази шумен скандал, вследствие на който тенорът се озова в областната филхармония на Колима. А Надя бе изпратена в затънтената провинция, както изглеждаше градът на Нева на страшния родител, израснал в някакво рязанско село. Но това вече беше след злощастния аборт, за който настоя баща й.
После започна странният роман с по-големия състудент Иля, който всъщност беше трудно дори да се нарече роман. Така се сгушиха един в друг двама самотни и необщителни човека.
Когато на Иля му оставаха още няколко месеца до завършването, двамата, изплашени от бъдещата неизвестно каква съдба, където трябва да търсиш нови обвързвания, подадоха заявление за брак.
Надиният баща веднага пристигна на инспекция, изясни родословието на жениха, бележките и перспективите му и неочаквано се съгласи на сватбата. Веднага след сватбата, която съвпадна със завършването на Иля и — колко странно! — с блестящото разпределение на Иля Висницки в Министерството на здравеопазването, младото семейство се премести в столицата. Надя завърши следването си там.
Звънецът изчурулика. Надежда се хвърли към вратата, като се препъваше в полите на дългата си вечерна рокля.
— Е, най-после! — възкликна тя.
Иля Николаевич внимателно целуна жена си и съблече скъпото, но не последна мода палто.
— Защо закъсня толкова? — леко се нацупи Надя.
— После ще ти разкажа — отговори Иля. — Може ли да сядаме на масата, или да ти помогна нещо? — попита той вече от банята.