Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Наблизо изсвистяха стрели. Гелел опита да не мисли за тях и да се съсредоточи върху тичането. Единственото, което ги разделяше от прикритието на гъстата гора, беше огряното от лунна светлина поле. Пред нея Куин посочи надясно: конници препускаха към тях, облечени в малазанско сиво. Гуглата да ги отнесе дано! А бяха толкова близо.

Куин продължаваше да се озърта назад към нея.

— Не спирай да тичаш!

Гелел се напрегна до краен предел, но меката, неравна пръст залепваше по ботушите й. Конниците пресякоха пътя им. Обърнаха се към тях и извадиха мечове, които блеснаха като сребърни в студената светлина. Куин веднага се насочи към най-близкия конник. Смелостта на мъжа почти изтръгна възторжен вик от гърлото й. Той отклони атаката на конника, след което направи нещо на коня, с което го накара да изцвили и да се изправи на задните си крака. Мъжът падна и се превъртя настрани. Куин се обърна към следващия. Гелел достигна блокадата от коне. Най-близкият малазанец вече бе скочил от седлото. Той вдигна меча си, сякаш тя услужливо щеше да се набучи на него, но Гелел ловко избегна острието, завъртя се и замахна с всичка сила. Острието на камата го улучи в стомаха, но бе спряно от бронята му. В тялото му влязоха не повече от три сантиметра стомана. Но Гелел бе обучена да очаква това, затова реши да се възползва от факта, че е изкарала въздуха на малазанеца. Тя коленичи и замахна нагоре с късото острие. Почувства как то прониква под брадичката на мъжа, чиито конвулсии изтръгнаха камата от ръката й. Гелел се обърна към следващата заплаха и през ума й проблесна: Бърн да ми прости — убих човек.

Куин се сражаваше с двама, а останалите се приближаваха.

— Бягай, проклета да си! — извика той.

— Не.

Тя замахна към най-близкия малазанец. Той отби, но отказа да контраатакува. Проклети да са! Нарочно ни бавят. Тропот на копита разтресе земята. Гелел се обърна и видя конник, увиснал отстрани на седлото, с вдигнато острие. Тя вдигна своето, за да го посече. Ударът смаза ръката й, дръжката на сабята се заби в гърдите й и тя падна.

През звънтенето в ушите си дочу викове — около нея коне се вдигаха на задните си крака, пръскайки кал във въздуха. Студеният нощен въздух превръщаше дъха й в пара. Гелел се изправи и се олюля, примигвайки. Куин все още бе на крака. Въртеше се и отбиваше ударите, валящи към него от всички страни. Тя се наведе, за да вдигне сабята си от утъпканата кал. Поредният кон изцвили и се изправи на задните си крака, след което се запрепъва назад към храсталаците. Куин я избута след него. Тя падна, опитвайки се да докопа обезумялото животно. Ездачът му бе притиснат под тялото на коня, но Гелел не му обърна внимание. Куин отново я избута напред. Двамата заедно навлязоха сред гъстия листак. Клоните се закачаха за косата й, шибаха я през лицето и оставяха кървави дири по бузите й. Тя продължи напред.