Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Събуди се от нечие побутване, обгърната от пълен мрак. Понечи да извика, но някой прошепна:

— Шшшт.

Тя си спомни и се отпусна.

— Богове, колко е тъмно.

— Да. Хайде да надникнем.

Гелел чу как той бавно се качва по стълбата и натиска капака. Звездна светлина огря лицето му. Тя прегледа оръжията си, след което нагласи кожените си панталони. Куин излезе. Миг по-късно й махна с ръка да го последва.

Някой бе претърсил конюшнята, но повечето коне бяха в отделенията си. Двойната врата зееше отворена. В кухнята на главната къща светеше. Гелел напрегна слух, но чу единствено вятъра, който клатеше дърветата в двора. Не си спомняше някога да е било по-тихо в къщата. Куин й направи знак, че ще се приближи, за да разгледа. Тя кимна.

Той се насочи към вратата, оръжията му бяха в готовност. Дълго време стоя напълно неподвижно, след което изсумтя презрително.

— Мога да ви помириша — каза той на нощта.

Движение от всички страни: стържене на чакъл, скърцане на кожени брони.

— Изпрати ни момичето, Куин, — извика някой, — или както там ти е името. Искаме само нея. Ти можеш да се махаш.

— Отивам да я доведа — отвърна Куин, приведе се и хукна назад. Стрели се забиха във вратата и тя се люшна назад.

— Прекратете стрелбата, проклети да сте! Той е само един!

Куин грабна ръката й, все още приведен. Кимна й към задната част на помещението. Отдръпнаха се възможно най-далеч от вратата.

— Сега какво? — прошепна тя.