Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Оргрим се изправи и се огледа за следващата си жертва. Няколко орки бяха хванати в магическа мрежа, създадена от противната и неестествена светкавица на дренаите. Те бяха горди и силни воини, но сега ревяха от болка, докато мрежата прогаряше кожата им. В ноздрите на Оргрим острият мирис на изгоряла плът се смеси с аромата на кръв и страх. Това бе опияняваща миризма.

Той усети как вятърът гали лицето му, прогонва мириса на битката и изпълва дробовете му с енергия. Оргрим набеляза следващата си жертва и се спусна към нея — женска, която нямаше оръжие, но се бе обвила в пулсираща синя енергия. Оргрим изрева от изненада, когато дуумхамърът се удари в енергийното поле и отскочи, а шокът от удара премина през ръцете му и достигна до костите му. Един от шаманите пристъпи, отприщи светкавица срещу мистериозната магическа енергия на дренаите и Оргрим със задоволство видя как добрата, естествена светкавица надвива синьото поле. Той замахна отново и този път дуумхамърът успешно се заби в черепа на синьокожата.

Вече всичко свърши. Само двама стояха прави, но за секунди бяха повалени от маса бронирани кафяви тела. Последваха няколко вика, ръмжане и недвусмисленият звук от остриета, прорязващи плът. И после настъпи тишина.

Приклещените клефтхуфи бяха избягали.

Оргрим си пое дъх, а кръвта пулсираше в ушите му, пламнала от вълнение след клането. Той обичаше да ловува, но това… той не бе преживявал подобно нещо. Понякога зверовете, които нападаше, се съпротивляваха, но плячка като дренаите — интелигентна, мощна, която се биеше също като него, без зъби и нокти — беше нещо ново. Той отметна главата си назад и се изсмя, и се зачуди дали по някакъв начин не се бе опиянил от това чувство.

Радостните възгласи и грубите, дълбоки изблици на смях на триумфиращите орки бяха единствените звуци на горската поляна. Блекхенд се доближи до Оргрим и го прегърна, доколкото му позволяваше бронята и на двамата.

— Видях дуумхамъра, но беше толкова бърз, че погледът ми се замъгли — изрева усмихнато вождът Блекрок. — Днес се би добре, Оргрим. Добре постъпих, като те избрах за свой заместник.

Той се наведе над магьосницата, която Оргрим уби последно, и свали бронираните си ръкавици. Черепът беше напълно разтрошен и навсякъде имаше синя кръв. Блекхенд натопи пръсти в живителната течност на убитата дреная и помаза лицето на Оргрим.

Нещо дълбоко в него се събуди. Той си спомни как направи подобно нещо с първата си плячка, но с топла и червена кръв. Спомни си как друг направи подобно нещо, но с кръвта на баща му, когато отиде до свещената планина като част от ритуала Ом’ригор. И сега отново вождът му го помазваше с кръвта на съществата, които бяха техни врагове. Малко от тъмната синя течност се стече от бузата до ъгълчето на устата му. Оргрим внимателно я облиза и разбра, че е сладка.