Островът на изгубените [bg]

Или по-точно - някой по-лош?

- Сетих се! - извика Мал, скочи от стола си и се хвърли на врата на лейди Тримейн въпреки гласа на разума (и дъха на учителката). - Нещо толкова пъклено, колкото никой досега не е виждал и никога няма да види!

- Великолепно, дете мое! Толкова се радвам, че си така озлобена - подсмъркна лейди Тримейн и вдигна кърпичка към очите си. - Вдъхваш ми надежда за бъдещето. Само една забележка имам. Какви са тези прегръдки?

Мал се усмихна тържествуващо. Дори лигавата прегръдка не можеше да развали настроението й. Нямаше търпение да започне да прилага плана си. Злото не чакаше.

Мозъкът й защрака по-бързо.

Не можеше да тръгне да търси скиптъра сама. Ако щеше да търси игла в купа сено, тоест Окото на дракона из Острова, щяха да й трябват слуги, нейни собствени помощници, точно като на майка й. Щеше да се наложи да сформира ударен отряд, а и щеше да е по-лесно да придума Иви да тръгне с нея, ако е част от група.

Но откъде да намери слуги? Естествено, децата на Злодеидините слуги винаги бяха на разположение. Само че тези глиганоподобни момчета смърдяха ужасно. Ако вземеше гоблини и чакали, кой щеше да обслужва злодеите в „Помийната яма"? А и както бе отбелязвала и по-рано, тя не говореше гоблински. На всичкото отгоре майка й не спираше да мърмори колко са били безполезни по време на мисията за проклетисване на Спящата красавица.

Без тях.

Мал трябваше да намери собствен отбор. Собствен екип от десни ръце и една специална помощничка.

Откъде да започне?

Ще й трябва някой, който познава Острова като петте си пръста - и на двете ръце, и на краката.

Някой, на когото може да се разчита, ако ги сполети нещо лошо, защото самият той е страшно лош.

Някой, който знае как да намира това, което му трябва.

Просто трябваше да го убеди да тръгне с нея.

Може би щеше да се съгласи, ако му предложеше някаква награда или нещо подобно.

Беше се свечерило, когато тя излезе от училището и тръгна право към магазина за стоки втора употреба на Джафар.