Английският шпионин [bg]

— В случай че имаш съмнения.

— За какво?

Келър погледна надолу към остатъците от закуската си и отвърна:

— За Лиъм Уолш.

Габриел не каза нищо. На отсрещната страна на улицата жена с една ръка и белези от изгаряния по лицето се опитваше да отключи вратата на магазин за дрехи. Алон предположи, че е една от ранените. В онзи ден те бяха повече от двеста: мъже, жени, младежи и девойки, малки деца. Политиците и медиите сякаш винаги се съсредоточаваха върху загиналите след някой бомбен атентат, а ранените скоро бяха забравяни — хората с обгорена плът, хората с толкова ужасни спомени, че никаква терапия или медикаменти не можеха да им донесат покой. Такива бяха постиженията на човек като Еймън Куин, човек, който можеше да изобрети запалителен снаряд, движещ се с триста метра в секунда.

— Е? — попита Кристофър.

— Не — отвърна Габриел. — Нямам съмнения.

До тротоара пред кафенето спря червен „Воксхол“ седан и от него слязоха двама мъже. Алон почувства как кръвта нахлу в лицето му, докато гледаше мъжете да се отдалечават по улицата. След това се втренчи в колата, сякаш очакваше таймерът в жабката да стигне до нулата.

— Какво щеше да направиш? — попита той внезапно.

— За кое?

— Ако знаеше къде е поставена бомбата в онзи ден.

— Щях да се опитам да ги предупредя.

— А ако бомбата всеки момент щеше да избухне? Щеше ли да рискуваш живота си?

Сервитьорката остави сметката на масата, преди Келър да успее да отговори. Габриел плати, прибра рестото в джоба си и последва Кристофър на улицата. Съдебната палата беше надясно. Вместо към нея, Келър зави наляво и поведе Алон покрай ярко оцветените магазини и витрини, стигайки до кула от синьо-зелено стъкло, която се издигаше на тротоара като надгробен камък. Това беше паметникът на жертвите на атентата в Ома, поставен на мястото, където колата бе избухнала. Габриел и Кристофър постояха там за минута, без никой от двамата да проговори, докато пешеходците минаваха забързано край тях. Повечето избягваха да срещнат погледа им. На отсрещната страна на улицата една жена със светла коса и слънчеви очила вдигна смартфон към лицето си, сякаш за да снима. Келър бързо се обърна с гръб към нея. Същото направи и Габриел.