Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

— Дадено.

Паркър погледна списъка на уликите, които бе открил Райм: гранит, глина, стрити тухли, сяра, пепел… Откъде се бяха взели тези вещества?

На вратата се появи младият служител, който им беше донесъл бележката. Тимъти, спомни си Паркър.

— Агент Лукас?

— Да?

— Имам две новини. Първо, Мос.

Гари Мос. Паркър си спомни записката за децата, които едва не изгорели живи.

— Много се е уплашил. Видял някакъв човек и решил, че е наемен убиец.

Лукас се намръщи:

— Кого е видял? Някой от нашите ли?

— Да. Един от почистващия персонал. Проверяваме го. Мос обаче е станал пълен параноик. Иска да го преместим от града. Мисли, че така ще е по-безопасно.

— Е, не можем да го преместим точно сега. Имаме си по-важна работа.

— Просто реших, че трябва да знаете — оправда се Тимъти. Тя огледа стаята, явно мислеше. Обърна се към Харди: — Детектив, имаш ли нещо против да го бавиш известно време?

— Аз ли?

— Ще го направиш ли?

Харди не изглеждаше особено възхитен от идеята. Паркър си спомни, че навремето най-трудната част от работата му не е бил анализът на документи със съмнителен произход, а да се разправя със своенравни подчинени.

— Ами добре — отвърна полицаят.

— Благодаря — усмихна се Лукас. После се обърна към Тимъти: — Каза, че новините били две.

— От охраната ми съобщиха, че долу чакал някакъв човек. Външен.

— И?

— Твърди, че знае нещо за убиеца от метрото.

Винаги при големи разследвания, спомни си Паркър, се появяват откачени, които или „признават“, че са извършили престъплението, или предлагат да помогнат. В щабквартирата на ФБР има „приемни“ точно за такива хора.

— За какъв се представя? — попита Лукас.

— Твърди, че е журналист. Пишел за неразкрити убийства. Проверили са книжката и социалната му осигуровка. Няма професионално свидетелство. Не е минал втория етап на проверката.

— Какво казва за Гробокопача?

— Твърди, че този човек го е правил и друг път, в други градове.

— В други градове ли? — наостри уши Си Пи Ардъл.

— Така твърди.

Лукас погледна Паркър.

— Мисля, че е най-добре да поговорим с него — заяви той.

Втора част

Подмененото дете

„Първата крачка за стесняване кръга на вероятните автори на текст с неизяснен произход е да се определят националните, класовите и груповите им характеристики. Следващо прецизиране на търсенето се извършва след определяне, систематизиране и оценка на индивидуалните им характеристики.“

Една У. Робъртсън,

„Основи на анализа на документи“

12.

16.15

— Значи е дошъл и във федералния окръг, а? — попита непознатият.

Намираха се в Приемна Б на партера. Така поне пишеше с красиви букви на вратата. Сред агентите обаче това помещение бе известно като Синята стая за разпити заради цвета на обзавеждането.

Паркър, Лукас и Кейдж седяха от другата страна на ожулената маса, срещу посетителя — едър мъж с рошава посивяла коса. От първото му изречение Паркър позна, че не е от района. Местните винаги наричат областта на Вашингтон Окръга, никога федералния окръг.

— За кого говорите? — попита Лукас.

— Знаете за кого — отвърна лукаво посетителят. — Аз го наричам Месаря. А вие?

— За кого говорите?

— За убиеца с човешки разум и дяволско сърце — обяви театрално той.

Този човек може да беше откачен, но Паркър нямаше как да отрече, че думите му описват доста добре Гробокопача. Хенри Чизман носеше чисти, но износени дрехи. Бяла риза, издута от огромното му шкембе, раирана вратовръзка. Сако на тънки ивици. От дрехите му се носеше тежка миризма на цигари. Бе оставил износеното си куфарче върху масата. Пресегна се към чашата студена вода пред себе си.

— Твърдите, че човекът, отговорен за стрелбата в метрото и в театъра, се казва Месаря, така ли?

— Да, той е, който стреля. Не знам името на съучастника му.

Лукас и Кейдж запазиха мълчание за известно време. Тя оглеждаше внимателно посетителя и се чудеше откъде знае, че Гробокопача има съучастник. Сведенията за мъртвия изнудван не бяха съобщени на пресата.

— Вие какъв интерес имате в този случай? — поинтересува се Паркър.

Чизман отвори куфарчето и извади няколко стари вестника. Миналогодишни броеве на „Хартфорд нюз — Таймс“. Показа статиите си. Беше (или е бил) криминален репортер.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?