Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

Тогава чува гласа.

Зад него, от коридора, иззад хубавата кадифена завеса.

— За Бога — прошепва някакъв мъж. — Хванахме го! Той е тук.

И мъжът дърпа завесата и в същия момент изважда черния си пистолет.

Гробокопача обаче го е чул навреме и се хвърля встрани, агентът стреля, но не уцелва. Гробокопача почти го прерязва надве с автомата си. Друг агент, зад първия, е ранен. Поглежда Гробокопача в лицето и той си спомня какво трябва да направи. Убива и този агент.

Гробокопача не изпада в паника. Той никога не изпитва страх. У него няма дори частичка страх. Той обаче знае, че едни неща са добри, а други — лоши, а да не направиш, каквото са ти казали, е лошо. Той иска да стреля по тълпата, но не може. На етажа на балкона се втурват още агенти. Агентите носят якета с емблемата на ФБР, бронирани жилетки, някои имат каски, някои имат автомати, които вероятно стрелят също толкова добре, колкото неговият „Узи“.

Дузина агенти, две дузини. Някои завиват иззад ъгъла и се втурват към телата на другарите си. Гробокопача показва края на плика през завесата и натиска спусъка. Разхвърчават се стъкла, огледала се разбиват с трясък, наоколо политат шоколадови и желирани бонбони.

Той трябва… щрак… трябва да стреля по публиката. Това трябва да направи…

Трябва да направи… Трябва…

За момент в съзнанието му настъпва мрак.

Трябва… щрак.

Още агенти, още полицаи. Крещят.

Настъпва голяма суматоха… Скоро в коридора зад ложата ще има десетки агенти. Ще хвърлят ръчна граната по него и ще го зашеметят, а може би ще го застрелят и куршумите няма да хвърчат наоколо — ще попаднат право в сърцето му и то ще спре да бие.

Или ще го върнат в Кънектикът и ще го хвърлят през входа на ада. И той ще остане там завинаги. Никога вече няма да види човека, който му казва какво да прави.

Вижда как хора скачат от балкона върху тълпата отдолу. Не е високо.

Агентите и полицаите крещят.

Навсякъде са.

Гробокопача сваля заглушителя и го насочва към полилея. Натиска спусъка. Чува се рев като от автоматична резачка. Куршумите прерязват веригата и огромната маса стъкло и метал се стоварва долу и премазва много хора. Чува се писък от сто гърла. Всички са изпаднали в паника.

Гробокопача скача от ложата и се стоварва върху раменете на едър мъж на пет метра по-долу. Двамата падат и Гробокопача веднага се изправя. Тълпата го повлича към аварийния изход. Той все още стиска найлоновия плик. Излиза вън, на студа.

Прожекторите и мигащите сигнални светлини на петдесет или шейсет полицейски коли и микробуси го заслепяват. Навън обаче няма много полицаи и агенти. Повечето са в театъра, предполага той.

Затичва се заедно с двойка на средна възраст по една странична уличка. Тича зад тях. Те не го забелязват. Той се чуди дали да не ги убие, но това означава отново да завива заглушителя или да рискува да го чуят. Освен това те не виждат лицето му и затова няма нужда да ги убива. Той завива по друга уличка и след пет минути вече върви спокойно по широк булевард.

Стиска плика под мишница, под синьото си (или черно) палто.

Нахлупил е тъмната си шапка над очите.

Обичам те и в пек, и в студ. И бедна да си, ти се вричам.

Гробокопача си тананика.

Дори да си далеч оттук, аз още, още те обичам…

* * *

— Паркър, човече — възкликна Лен Харди с присъщия му младежки ентусиазъм. — Добра работа. Направо го разби.

— Няма майтап, ей — обади се Си Пи Ардъл.

Маргарет Лукас мълчеше. Лицето ѝ оставаше все така безизразно, но тя погледна Паркър и кимна. Нейният начин да каже „благодаря“.

Паркър Кинкейд обаче не чакаше благодарности. Искаше факти. Искаше да знае колко жертви е имало при сблъсъка.

И дали Гробокопача е сред тях.

Сред пращенето на радиостанцията звучаха гласовете на Джери Бейкър и другите от отряда му. Говореха бързо, един през друг, и Паркър разбираше съвсем малко от това, което казваха.

Лукас приемаше съобщения по мобилния си телефон.

— От агентите — двама загинали и двама ранени. Една разпоредителка е убита, а един възрастен мъж е премазан от полилея, има десетина ранени, някои — тежко. Няколко деца са пострадали лошо в суматохата. Стъпкали са ги, но няма опасност за живота им.

Няма опасност за живота им, помисли си Паркър. Но животът им вече никога няма да е същият.

„Татко, разкажи ми за Лодкаря…“

— Измъкнал се е, нали? — попита Паркър.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?