Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

Днес обаче никой не пее. Това представление е балет. Матине.

Гробокопача гледа към стената — един плакат. Страшна картинка, която не му харесва. По-страшна от картината с входа на ада. Това е рисунка на войник с издадена челюст и висока синя шапка. Зловещо. Не… щрак… не, не, никак не ми харесва.

Той прекосява фоайето; мисли си, че Памела би предпочела да гледа хора с каубойски шапки, а не такива зъбати войници. Тя би облякла рокля, ярка като цвете, и би отишла да гледа как хората с каубойски шапки пеят. Приятелят на Гробокопача, Уилям, също от време на време слагаше такава шапка. Ходеха заедно. Струва му се, че са се забавлявали, но не е сигурен.

Гробокопача отива към бюфета и намира служебния вход. Влиза и тръгва нагоре по стълбището, където мирише на разлята сода. Покрай кашони с пластмасови чаши и салфетки, с желирани бонбони и шоколадови бонбони.

А още, още те обичам…

На горния етаж, пред вратата с надпис „Балкон“, Гробокопача излиза в коридора и тръгва бавно по мекия килим.

— Влез в ложа петдесет и осем — бе заръчал човекът, който му казва какво да прави. — Резервирал съм всички места, така че вътре ще е празно. Намира се на нивото на балкона. На дясната страна на подковата.

— Подкова ли? — попита Гробокопача. Какво иска да каже с това „подкова“?

— Балконът е извит под формата на конска подкова. Ти ще отидеш в ложата.

— Ще отида… щрак… ще отида в ложата. Какво е ложа?

— Закрита е със завеси. Това е малка стаичка срещу сцената.

— А?

Сега, почти в четири часа, Гробокопача върви бавно към ложата и никой не го забелязва.

Едно семейство минава покрай бюфета; бащата поглежда часовника си. Рано си тръгват. Майката помага на дъщеря си да си облече палтото в движение; и двете изглеждат разстроени. В косата на момичето има цвете, но не е нито жълто, нито червено, а бяло. Другото дете, малко момченце, поглежда бюфета и спира. Гробокопача си спомня момченцето в хубавия хотел.

— Не, затворено е — казва бащата. — Хайде. Ще си изпуснем вечерята.

Момченцето изглежда, сякаш всеки момент ще заплаче; баща му го повежда, без да му купи нито желирани, нито шоколадови бонбони.

Гробокопача е сам в коридора. Струва му се, че му е жал за момченцето, но не е сигурен. Отива в единия край на подковата. Една млада жена с бяла блуза върви към него. Държи фенерче.

— Здравейте. Изгубили ли сте се?

Поглежда лицето му.

Гробокопача допира единия край на плика с кученцата в гърдите ѝ.

— Какво… — понечва да попита тя.

Пат, пат…

Застрелва я с два куршума и тя се свлича на килима. Той я хваща за косата и я издърпва в празната ложа.

Спира от другата страна зад завесата.

Уха, това е… щрак… това е хубаво. Мммм.

Оглежда театъра. Гробокопача никога не се усмихва, но шава, че това място много му харесва. Тъмно дърво, цветя, гипсови орнаменти, злато и полилей. Мммм. Я гледай. По-красиво от красивия хотел. Въпреки това не мѝсли, че това е най-доброто място за стреляне. С бетонни стени щеше да е по-добре — куршумите щяха да рикошират много повече и острите парчета олово да причинят по-големи поражения.

Той гледа как хората танцуват на сцената. Слуша музиката на оркестъра. Но всъщност не я чува. Той още си тананика. Не може да изгони мелодията от черепа си:

За бъдещето аз си мисля, опитвам се да го предричам. За нашия живот си мисля и още, още те обичам.

Гробокопача блъска тялото на жената до тежката кадифена завеса. Топло му е и той разкопчава палтото си, въпреки че човекът, който му казва какво да прави, му е заръчал да не постъпва така. Обаче се чувства по-добре.

Вдига плика с кученцата и поставя пръст на спусъка. Хваща заглушителя с лявата си ръка.

Поглежда тълпата долу. Момичетата в розов сатен, момчетата със сини сака, жените, чиято кожа се вижда над деколтета с формата на буква V, плешиви мъже и мъже с гъсета коса. Някои насочват малки бинокли към хората на сцената. От средата на тавана на театъра виси голям полилей, с милион лампички. На самия таван са изрисувани дебели ангели, които летят сред жълти облаци. Като бебето Нова година…

Залата няма много врати и това е добре. Дори да убие само трийсет-четирийсет души, много други ще бъдат смачкани при вратите. Това е добре.

Това е добре…

Четири часа. Часовникът изпиуква. Той се показва напред, стиска заглушителя през смачкания плик и поглежда едно от кученцата. Едно кученце е с розова панделка, друго — със синя. Не с жълта или с червена, мисли си Гробокопача и поставя пръст на спусъка.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?