Сълзата на дявола [bg]

— Тоби? — обади се женски глас.

— Казвай — подкани я той. — Екипът е тук.

— Здравей, Сюзан — включи се Лукас. — Аз съм Маргарет. Казвай.

— Добре, проверката на отпечатъците е отрицателна. Вашият човек не е викан за справка, арестуван или съден. Името Хенри Чизман не е лъжливо, адресът е в Хартфорд, Кънектикът. Живее в собствена къща от дванайсет години. Редовно внася данъци, а миналата година е изплатил и къщата. Снимката, която ми изпратихте, показва деветдесет и пет процента еднаквост с тази от шофьорската му книжка.

— Това добре ли е? — поинтересува се Кинкейд.

— Последната ми снимка има деветдесет и два процента съвпадение с истинския ми образ — отвърна Нанс. — Сега съм с по-дълга коса. Според информацията от Осигурителния институт и Данъчното управление работи като журналист от 1971-ва, но от няколко години няма практически никакви доходи. През тези години е декларирал, че работи като писател на свободна практика. Значи има предостатъчно свободно време. Тази година не е плащал никакви осигуровки, в което преди е бил изряден. Следователно няма никакви облагаеми доходи. Преди десет години е бил подложен на усилено медикаментозно лечение. Както изглежда, за алкохолизъм. Преди година напуснал работата си в местния вестник на Хартфорд с годишна заплата от петдесет и една хиляди долара. Сега явно живее от спестявания.

— Напуснал, уволнен или си е взел безсрочен неплатен отпуск?

— Не знам със сигурност — отвърна Нанс. Замълча за момент, после продължи: — Не успяхме да открием достатъчно информация за кредитните му карти, защото е празник, но е отседнал в „Ренесанс“, дал е истинското си име. Пристигнал е на обяд с полет на „Юнайтед експрес“ от Хартфорд. Без предварителна резервация. Купил си е билета в десет тази сутрин.

— Значи е тръгнал веднага след първия удар — отбеляза Лукас.

— С еднопосочен билет ли? — осведоми се Кинкейд, сякаш бе предвидил следващия ѝ въпрос.

— Да.

— Какво мислите? — попита Лукас.

— Проклет журналист, това мисля — изръмжа сърдито Кейдж.

Тя се обърна към Кинкейд:

— А ти?

— Какво мисля ли? Предлагам да се споразумеем. Когато анализирам някой текст, имам нужда от всяка възможна информация за автора му.

— Ако си сигурен, че наистина това е авторът — отбеляза скептично Лукас. Замисли се, после продължи: — На мен ми прилича на мошеник. Толкова ли сме отчаяни, че да му се доверим?

— Да — отвърна Кинкейд; погледна електронния часовник над компютъра на Гелър. — Мисля, че да.