Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

— В неплатен отпуск съм — обясни той, — пиша книга за истинската история на Месаря. Вървя по следите му.

— Истинската история, а? — обади се Кейдж. — Хората май си падат по такива книжлета.

— О, обожават ги. Това са бестселъри. Вижте Ан Рул. Онази книга за Тед Бънди… Чели ли сте нещо такова?

— Може и да сме чели.

— Хората поглъщат детективските романи по истински случаи като топъл хляб. Показателно е за съвременното общество, не мислите ли? Може би някой трябва да напише книга и на тази тема. Защо хората обичат толкова много криминални романи.

— Този Месар, когото споменахте… — подкани го Лукас.

— Така го наричаха в Бостън — продължи Чизман. — По-рано тази година. Е, вестниците май го наричаха Дявола.

Сълзата на дявола, помисли си Паркър. Лукас го погледна и той се зачуди дали и на нея не ѝ минало същото през главата.

— Какво е станало в Бостън? — попита той.

Чизман вдигна очи към него. Погледна пропуска му за посетител, върху който не бе написано никакво име. Кейдж го беше представил като консултант, г-н Джеферсън.

— Някой стреля в едно заведение за бързо хранене близо до Фаньой Хол. „Люсис такос“

Паркър не беше чул за този инцидент; или го беше забравил, ако информацията изобщо е стигнала до новините. Лукас обаче кимна:

— Четирима убити, седем ранени. Извършителят пристигнал с кола пред ресторанта и открил огън през прозореца с автоматична пушка. Мотивите са неизвестни.

Паркър предположи, че Лукас чете всички броеве на Бюлетина за особено тежки престъпления.

— Доколкото си спомням — продължи тя, — полицията не е успяла да състави описание на престъпника.

— О, същият е. Обзалагам се. И наистина няма никакво описание. Вероятно е бял, но не е задължително. На колко години е? Трийсет-четирийсет. Ръст? Среден. Телосложение? Средно. Може да е всеки. Не като онези лоши момчета с опашки и големи мускули, които гледаме по филмите. Те доста лесно се забелязват. Но Месаря… Той просто е един средностатистически минувач. Страшничко звучи, а?

Лукас понечи да попита нещо, но Чизман я прекъсна:

— Казвате, че за стрелбата в ресторантчето нямало мотив. Така ли, агент Лукас?

— Според докладите, не.

— А знаехте ли, че десет минути след като Месаря спря да стреля през прозореца, убивайки жени и деца, на шест километра от мястото бе ограбен един бижутериен магазин?

— Не. Това не го пишеше в доклада.

— А знаете ли, че всички полицаи от района веднага бяха изпратени в ресторанта? И въпреки че собственикът на магазина включил тихата аларма, полицията не успяла да се отзове за нормалното време от четири минути? Нужни им били дванайсет. През това време грабителят убил собственика и един клиент. Те били единствените свидетели.

— Мислите, че крадецът е бил съучастник на Месаря, така ли?

— Че какъв да е иначе?

Лукас въздъхна:

— Имаме нужда от всички сведения, които можете да ни предоставите. Предполагам, че не сте тук от високо гражданско съзнание.

Чизман се изсмя.

— Какво точно искате? — добави тя.

— Достъп — изплю бързо той. — Нищо повече.

— До информация?

— Да. За книгата ми.

— Изчакайте.

Тя се надигна и направи знак на Кейдж и Паркър да я последват.

* * *

В непосредствено съседство със Синята стая на първия етаж на главната щабквартира на ФБР, в малка, тъмна стаичка седеше Тоби Гелър и се взираше в някакво сложно контролно табло.

Беше гледал разговора с Хенри Чизман на шест различни монитора.

Чизман не подозираше, че го наблюдават, защото Бюрото не използваше огледални стъкла в стаите за разпити като в обикновените полицейски участъци. На стените на стаята висяха три репродукции на импресионистични картини. Те обаче не бяха избрани от дизайнер по вътрешно обзавеждане, а от самия Тоби Гелър и неколцина други служители от Компютърно-техническия отдел на Бюрото. Репродукциите бяха от картини на Жорж Сьора. В миниатюрните точки на всяка картина бяха вградени микровидеокамери, насочени така, че да покриват цялото пространство в стаята за разпити.

Разговорите се записваха от три различни дигитални устройства, едното — свързано с компютър, програмиран да открива честотата на звука при изваждане на пистолет. Чизман, както всички посетители, бе претърсен ръчно и с метален детектор за хладно и огнестрелно оръжие, но в тази професия предохранителните мерки никога не са излишни.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?