Сълзата на дявола [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг
— Как открихте, че са тук? — попита Паркър.
— Четях всичко за престъпления, в които извършителят не изпитва никакви скрупули да убива. Повечето хора се замислят, преди да го направят. Освен ако убиването не им е смисъл в живота, като при Бънди, Гейси или Дамър. Не, повечето професионални престъпници се замислят, преди да натиснат спусъка. А Месаря? Никога. Така че, когато чуя за масови убийства, комбинирани с грабежи или изнудване, веднага отивам в града, където се е случило, и започвам да разпитвам.
— Защо никой досега не се е сетил за връзката? — попита Лукас.
Чизман вдигна рамене:
— Единични престъпления, малък брой жертви. О, казах на полицията в Уайтплейнс и Филаделфия, но никой не ми обърна внимание. — Той се изсмя тъжно и махна с ръка: — Колко души трябваше да загинат, докато някой ме послуша? Двайсет и пет?
— Какво можете да ни кажете за Гробокопача? — попита Паркър. — Съвсем никой ли не го е виждал?
— Не, той е като дух. Появява се и в следващия момент изчезва. Призрак. Той…
Лукас нямаше търпение да слуша такива неща:
— Тук се опитваме да разследваме престъпление. Ако ни помогнете, ще сме ви благодарни. Ако не, по-добре не ни говорете врели-некипели.
— Разбира се, съжалявам, съжалявам. Просто през последната година живея само с мисълта за този човек. Това е като да изкачваш скала. Може да е висока един километър, а ти виждаш само няколко метра точно пред носа си. Вижте, имам теория защо хората не го забелязват.
— И каква е тя? — поинтересува се Паркър.
— Защото свидетелите запомнят емоции. Запомнят отчаяния крадец, който застрелва някого в опит да се измъкне, уплашеното ченге, което отвръща на огъня, жената, която пищи, защото са я ранили. Никой обаче не си спомня спокойствието.
— А Гробокопача винаги е много спокоен, така ли?
— Спокоен като смъртта.
— Няма ли нещо отличително в навиците си? В начина, по който се облича, любимите му храни, някакви пороци?
— Не, нищо. Може ли да ми кажете нещо повече за съучастника му? За загиналия? — попита разсеяно журналистът.
— И за него не знаем нищо — отвърна Лукас. — Нямаше документи. Не успяхме да открием отпечатъците в архивите.
— Може ли… Удобно ли е да погледна трупа? В моргата е, нали?
— Съжалявам, против правилата е — отклони молбата му Лукас.
— Моля ви.
Звучеше почти отчаян.
Лукас остана непоклатима.
— Не — отсече.
— А снимка? — настоя Чизман.
Лукас се поколеба, после отвори една папка, извади снимката на изнудвача от мястото на катастрофата при кметството и му я подаде. Потните му пръсти оставиха размазани отпечатъци по гладката повърхност.
Той я погледа известно време. После кимна:
— Може ли да я задържа?
— След края на разследването.
— Разбира се. — Той върна снимката. — Бих искал да отразявам хода на разследването.
Лукас поклати отрицателно глава:
— Налага се да ви откажа.
— Мога да помогна. Може да ми дойде някоя идея. Някое хрумване, което да ви е от полза.
— Не — отказа категорично Кейдж.
Чизман погледна още веднъж снимката, стисна ръцете на агентите и каза:
— Отседнал съм в „Ренесанс“, в центъра. Срещам се със свидетели. Ако попадна на нещо интересно, ще ви се обадя.
Лукас му благодари и тримата го изпратиха до изхода.
— И още нещо — добави журналистът. — Не знам какви срокове… — кимна към папката на Лукас — … е поставил. Но сега, като е мъртъв, никой не може да контролира Месаря… Гробокопача. Разбирате какво означава това, нали?
— Какво?
— Че може да продължи да убива дори след изтичането на последния срок.
— Защо мислите така?
— Защото само за това го бива. А всеки обича да прави онова, което му се удава. Това е основно правило в живота, не смятате ли?
Отново се събраха в стаята за наблюдение, скупчиха се около Тоби Гелър и компютъра му.
— Какво е положението с другите престъпления, за които спомена? — попита Лукас в микрофона.
— Не успях да намеря никой отговорен агент за следствието в Бостън — прозвуча гласът на Сюзан Нанс. — Нито в Уайтплейнс, нито във Филаделфия. Дежурните обаче потвърдиха, че случаите са още отворени. Никой не е чувал за Месаря.
— Веществени доказателства? — започнаха в един глас Паркър и Лукас.
— Нищо. Никакви отпечатъци, никакви улики. А свидетелите… онези, които са останали живи, не са виждали нито изнудвача, нито Гробокопача… ако това изобщо е Гробокопача. Поръчах допълнителна информация за убийствата. В момента издирват агентите и детективите, участващи в разследванията, по домовете им.