Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сълзата на дявола [bg]
Сълзата на дявола [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сълзата на дявола [bg]

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 135
Перейти на страницу:

— Как открихте, че са тук? — попита Паркър.

— Четях всичко за престъпления, в които извършителят не изпитва никакви скрупули да убива. Повечето хора се замислят, преди да го направят. Освен ако убиването не им е смисъл в живота, като при Бънди, Гейси или Дамър. Не, повечето професионални престъпници се замислят, преди да натиснат спусъка. А Месаря? Никога. Така че, когато чуя за масови убийства, комбинирани с грабежи или изнудване, веднага отивам в града, където се е случило, и започвам да разпитвам.

— Защо никой досега не се е сетил за връзката? — попита Лукас.

Чизман вдигна рамене:

— Единични престъпления, малък брой жертви. О, казах на полицията в Уайтплейнс и Филаделфия, но никой не ми обърна внимание. — Той се изсмя тъжно и махна с ръка: — Колко души трябваше да загинат, докато някой ме послуша? Двайсет и пет?

— Какво можете да ни кажете за Гробокопача? — попита Паркър. — Съвсем никой ли не го е виждал?

— Не, той е като дух. Появява се и в следващия момент изчезва. Призрак. Той…

Лукас нямаше търпение да слуша такива неща:

— Тук се опитваме да разследваме престъпление. Ако ни помогнете, ще сме ви благодарни. Ако не, по-добре не ни говорете врели-некипели.

— Разбира се, съжалявам, съжалявам. Просто през последната година живея само с мисълта за този човек. Това е като да изкачваш скала. Може да е висока един километър, а ти виждаш само няколко метра точно пред носа си. Вижте, имам теория защо хората не го забелязват.

— И каква е тя? — поинтересува се Паркър.

— Защото свидетелите запомнят емоции. Запомнят отчаяния крадец, който застрелва някого в опит да се измъкне, уплашеното ченге, което отвръща на огъня, жената, която пищи, защото са я ранили. Никой обаче не си спомня спокойствието.

— А Гробокопача винаги е много спокоен, така ли?

— Спокоен като смъртта.

— Няма ли нещо отличително в навиците си? В начина, по който се облича, любимите му храни, някакви пороци?

— Не, нищо. Може ли да ми кажете нещо повече за съучастника му? За загиналия? — попита разсеяно журналистът.

— И за него не знаем нищо — отвърна Лукас. — Нямаше документи. Не успяхме да открием отпечатъците в архивите.

— Може ли… Удобно ли е да погледна трупа? В моргата е, нали?

— Съжалявам, против правилата е — отклони молбата му Лукас.

— Моля ви.

Звучеше почти отчаян.

Лукас остана непоклатима.

— Не — отсече.

— А снимка? — настоя Чизман.

Лукас се поколеба, после отвори една папка, извади снимката на изнудвача от мястото на катастрофата при кметството и му я подаде. Потните му пръсти оставиха размазани отпечатъци по гладката повърхност.

Той я погледа известно време. После кимна:

— Може ли да я задържа?

— След края на разследването.

— Разбира се. — Той върна снимката. — Бих искал да отразявам хода на разследването.

Лукас поклати отрицателно глава:

— Налага се да ви откажа.

— Мога да помогна. Може да ми дойде някоя идея. Някое хрумване, което да ви е от полза.

— Не — отказа категорично Кейдж.

Чизман погледна още веднъж снимката, стисна ръцете на агентите и каза:

— Отседнал съм в „Ренесанс“, в центъра. Срещам се със свидетели. Ако попадна на нещо интересно, ще ви се обадя.

Лукас му благодари и тримата го изпратиха до изхода.

— И още нещо — добави журналистът. — Не знам какви срокове… — кимна към папката на Лукас — … е поставил. Но сега, като е мъртъв, никой не може да контролира Месаря… Гробокопача. Разбирате какво означава това, нали?

— Какво?

— Че може да продължи да убива дори след изтичането на последния срок.

— Защо мислите така?

— Защото само за това го бива. А всеки обича да прави онова, което му се удава. Това е основно правило в живота, не смятате ли?

* * *

Отново се събраха в стаята за наблюдение, скупчиха се около Тоби Гелър и компютъра му.

— Какво е положението с другите престъпления, за които спомена? — попита Лукас в микрофона.

— Не успях да намеря никой отговорен агент за следствието в Бостън — прозвуча гласът на Сюзан Нанс. — Нито в Уайтплейнс, нито във Филаделфия. Дежурните обаче потвърдиха, че случаите са още отворени. Никой не е чувал за Месаря.

— Веществени доказателства? — започнаха в един глас Паркър и Лукас.

— Нищо. Никакви отпечатъци, никакви улики. А свидетелите… онези, които са останали живи, не са виждали нито изнудвача, нито Гробокопача… ако това изобщо е Гробокопача. Поръчах допълнителна информация за убийствата. В момента издирват агентите и детективите, участващи в разследванията, по домовете им.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)