Сълзата на дявола [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг
— Всичко, което ви кажем сега, обаче трябва да остане в пълна тайна.
— Съгласен.
Лукас кимна на Паркър, който попита:
— Името Гробокопача говори ли ви нещо?
— Гробокопач ли? — Чизман поклати глава. — Не. Като гробар ли?
— Не знаем. Това е прозвището на убиеца, когото вие наричате Месаря — обясни Лукас.
— Аз го наричам: Месаря само защото това име му беше дадено от вестниците в Бостън. От „Ню Йорк Пост“ го наричаха Дявола. Във Филаделфия — Разплакващия вдовици.
— Ню Йорк ли? И Филаделфия? — попита тревожно Лукас.
— Господи — промърмори Кейдж. — Сериен убиец.
— Придвижват се по крайбрежието към… Не ви ли е любопитно? Може би към Флорида, където да прекарат блажено старините си? Или, по-вероятно, някъде към островите.
— Какво е станало в другите градове? — попита Паркър.
— Чували ли сте за случая „Интернешънъл Бевъридж“?
Лукас, разбира се, бе запозната с историята на престъпността.
— Президентът на компанията, нали? Отвлякоха го.
— Нещо по-подробно? — поинтересува се Паркър; бе впечатлен от знанията ѝ.
Чизман погледна Лукас, която му кимна да продължава.
— Полицията още не е много наясно, но, изглежда, че Месаря е отвлякъл семейството на президента на фирмата.
Жената се обадила на съпруга си да намери малко пари. ТОЙ се съгласил…
— Имало ли е писмо с искането за откуп? — прекъсна го Паркър с надеждата да открие друг документ за анализиране. — Някаква бележка?
— Не. Исканията са отправени по телефона. И така, бизнесменът обещава на похитителя, че ще плати. След това се обажда на ченгетата и те обграждат къщата, а той отива да тегли пари. Когато обаче в банката отварят сейфа, един от клиентите вади пистолет и започва да стреля. Избива всички: президента на „Интернешънъл Бевъридж“, двама охранители, трима клиенти, три касиерки, двама дежурни заместник-директори. На видеозаписа се вижда друг мъж, който влиза в сейфа и излиза с торба пари.
— Значи в къщата не е имало никой, така ли? — попита Лукас, която вече започваше да разбира сценария.
— Никой жив. Месаря… Гробокопача вече бил избил заложниците.
— Напипал е слабото им място — отбеляза горчиво Паркър. — В преговори за заложници или при предаването на откуп полицията обикновено е в по-изгодна позиция. Той ги е изпреварил.
Не доизказа докрай, което мислеше: че това е идеалното решение за такава сложна задача, ако човек не се спира пред убийство.
— Има ли нещо полезно в записа от банката? — попита Кейдж.
— Освен да научите цвета на маските им за ски, не.
Кейдж вдигна рамене, сякаш да каже: „Е, трябваше все пак да попитам.“
— А какво е станало във Филаделфия? — поинтересува се Лукас.
— О, това е много интересен случай — усмихна се цинично Чизман. — Гробокопача се качва на автобус. Сяда до някого и го застрелва със заглушителя. Така убил трима, след това съучастникът му иска откуп. Кметството се съгласява, но изпраща отряд да го залови. Съучастникът обаче знае в коя банка са вложени средствата на общината. Веднага щом новобранците, изпратени да изтеглят сумата, излизат с парите, Гробокопача ги застрелва в тила и двамата престъпници се омитат.
— Не съм чувала за този случай — призна Лукас.
— Нищо чудно, предпочетоха да го потулят, но сметката е шестима убити.
— Масачузетс, Ню Йорк, Пенсилвания, Вашингтон — изброи Паркър. — Прав сте, движили са се на юг.
Чизман се намръщи:
— Движили?
Паркър погледна Лукас.
— Мъртъв е — обясни тя.
— Какво? — не повярва на ушите си Чизман; изглеждаше искрено удивен.
— Съучастникът, не Гробокопача.
— Как е станало? — прошепна журналистът.
— Сгазили са го на улицата, след като е оставил бележката с искане на откуп и преди да прибере парите.
Чизман запази мълчание за известно време. Паркър предположи, че обмисля току-що наученото. Извънредното интервю с извършителя явно бе пропаднало. Едрият мъж нервно огледа стаята. Размърда се на стола. Най-накрая попита:
— Какъв беше сценарият този път?
Лукас се поколеба дали да му каже, но той отгатна:
— Месаря избива невинни граждани, докато кметството не плати откуп… Само че сега няма на кого да се плати, така че Месаря ще продължи да стреля. Съвсем в техен стил. Имате ли някакви улики, които да водят към скривалището му?
— Разследването продължава — отвърна кисело Лукас. Чизман загледа една от репродукциите. Пасторален пейзаж. Стисна разсеяно чашата.