Сълзата на дявола [bg]

Паркър стигна до извода, че сигурно е подхвърлил патроните малко преди четири, следователно целта трябваше да е на не повече от десет минути път от хотела. Убиецът не би рискувал да вземе такси в това натоварено движение, а автобусите във Вашингтон са напълно непредвидими: наложило му се е да върви пеша. Това означаваше не повече от пет преки от хотела.

Паркър и останалите от екипа се надвесиха над картата на Джорджтаун.

Изведнъж Паркър погледна часовника и попита:

— Днес в театрите няма ли матинета?

Лукас го стисна за ръката:

— Да. Гледах обяви в „Пост“ тази сутрин.

Тоби Гелър бе меломан и спомена театър „Мейсън“, който се намираше само на пет минути от хотела.

Паркър грабна „Вашингтон Пост“ и видя, че постановката на „Лешникотрошачката“ е започнала в два и трябва да свърши около четири.

Претъпканият театър бе идеална мишена за Гробокопача. Паркър накара Лукас да се обади на Джери Бейкър и да изпрати отряда там.

— Всички ли?

— Всички.

„Господ да ти е на помощ, ако грешиш, Кинкейд…“

Той обаче не грешеше. Рискът, разбира се, бе голям… И въпреки че много хора бяха спасени, имаше и загинали. А убиецът се беше измъкнал.

Паркър погледна бележката. Съчинителят ѝ беше мъртъв, но самата бележка му се струваше като живо същество. Струваше му се, че му се присмива.

Мобилният телефон на Кейдж иззвъня. Той поговори няколко минути — ако се съди по лицето му, новините бяха окуражителни.

— Обади се един психолог — обяви той, след като затвори. — Преподава криминална психология в Джорджтаун. Казва, че имал информация за името.

— За „Гробокопача“ ли?

— Да. Тръгнал е насам.

— Добре — обади се Лукас.

— Сега какво ще правим? — попита Кейдж.

Лукас се замисли, после се обърна към Паркър:

— Ти какво смяташ? Не се ограничавай само с мнението си за бележката.

— На ваше място щях да проверя дали ложата в театъра е била празна. Ако се окаже така, значи изнудвачът е резервирал всички места, за да осигури на Гробокопача добра позиция за стрелба. След това бих проверил дали случайно не е използвал кредитна карта.

Лукас кимна на Си Пи. Той веднага се обади на Джери Бейкър, за да му зададе въпроса на Паркър. Послуша известно време, после затвори.

— Добро попадение!

— Но е купил билетите преди две седмици и е платил в брой — предположи Паркър.

— Преди три седмици — поправи го агентът, потърквайки блестящото си теме. — И е платил в брой.

— По дяволите!

Нямаше за какво да се заловят. Паркър загледа записките от разговора с Линкълн Райм.

— Трябват ни карти — заяви. — Не като тази. Подробни. — Потропа по плана на града, който бяха използвали, докато се чудеха накъде е тръгнал Гробокопача след хотела. — Искам избера откъде са дошли следовите улики по писмото. Да стесним радиуса на търсенето до някой квартал на града.

Лукас кимна към Харди:

— Ако успеем, можем да изпратим хората на Джери и част от колегите ти от полицията да претърсват района. Ще размножим снимката му и ще проверим дали някой не го е виждал. — Взе снимката на трупа на изнудвача. — Тоби, искам сто копия.