Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
— Прекалено силна охрана, за да се пазят контейнери, които не можеш да откраднеш без кран и огромен камион — отбеляза Хари. — Трябва да я разберем тая работа.
— И аз смятам така — съгласи се Мърсър. — Ами ако се появим от водата?
— На подемните кранове има мощни прожектори — отговори Лорън. — Докато ти беше в болницата, с Роди отидохме там с неговата яхта. Щом се приближихме на петдесет метра, веднага изпратиха патрулен катер да ни върне.
— Не може ли да отидем дотам с плуване?
— Вероятно може, но ще е рисковано. И не знаем каква охрана ще има на кея. Мястото е защитено като крепост.
— Значи няма лесен начин да влезем? — Засилената охрана остави Мърсър с убеждението, че са на правилния път.
— Има — отговори Роди, — но не е лесен. Може да влезем през задната врата, така да се каже. Железопътната линия. С Лорън говорихме за това. Може да се скрием в контейнер някоя нощ, когато братовчед ми е на смяна. Все още разтоварват влаковете с мотокари, докато кранът не стане напълно готов за работа. Братовчед ми Оскар може да остави контейнера на някое затънтено място и да ни пусне навън. След като огледаме склада, пак ще натовари контейнера на влака, който ще ни върне на атлантическото пристанище Кристобал.
— А как ще влезем в контейнера в Кристобал? — попита Мърсър и забеляза още една особеност в очите на Лорън.
Когато не говореха за важни неща, тя извръщаше глава, така че по-светлото й око й придаваше някак палаво изражение. Но щом обсъждането станеше сериозно, лицето й се обръщаше така, че да доминира ирисът в по-наситено сиво. Различният оттенък на очите й беше единственият външен признак на умственото й пренастройване. Мърсър реши, че и двете страни на личността и са привлекателни. Едната беше въплъщение на южняшкото милосърдие и манталитет, а другата изразяваше безпристрастна хладина, излъчваща компетентност. Лорън съчетаваше две личности, събрани в едно цяло.
— Вече го измислих. — Тя се наведе напред. — Познавам един търговец в свободна търговска зона. Той има син, който се бе забъркал в търговията с наркотици като куриер. Преди три месеца човекът ме помоли да вкарам сина му в правия път. Рубен и хората му се престориха на членове на националната полиция и една нощ нахлуха в апартамента му. Хвърлили му един бой, взели му паспорта и казали, че ако отново започне да се занимава с дрога, ще се върнат. Не е необходимо да споменавам, че младежът се отказа от мечтата си да стане следващият Пабло Ескобар. — Лорън се усмихна. — Баща му ми е длъжник.
— А китайските пазачи?
— Роди каза, че няма да е лесно.
— Трябват ни оръжия. — Стомахът го присви от самата мисъл за това. За пореден път се излагаше на опасност, която не разбираше напълно. Откакто бе придружил екип от командоси в Ирак, за да прецени какви са възможностите на урановите мини на Саддам Хюсеин, заплахата от насилие го преследваше постоянно. Той не я търсеше, но заплахата беше все около него, обстоятелство, което, изглежда, не можеше да избегне. Но както и преди — в Хавай, Еритрея и Гренландия, той изпитваше необяснимо задължение да се изправи пред нея.
Лорън разпозна умореното изражение в очите му. Хари й бе разказал част от миналото му и тя знаеше, че Мърсър не се радва на онова, което може би щяха да бъдат принудени да направят. Затова кимна замислено и каза:
— Сетих се и за това. Ако ни провърви, никой няма да ни види, но в противен случай… Роди, сигурен ли си, че искаш да участваш?
Той не се поколеба.
— Аз се боря за семейството си и това вероятно е по-основателна причина от вашите.
— Не. Ти няма да дойдеш. Може и да имаш основателна причина, но нямаш боен опит — възрази Мърсър. Не можеше да позволи на Роди да остави децата си сираци и съпругата си вдовица. — Ние с Лорън знаем какво правим. Правили сме го и преди.
Лицето на Роди се зачерви от несдържан гняв и той погледна Лорън за подкрепа.
— Ще се справим сами — заяви тя, защото разбра какво иска да постигне Мърсър. — Твоята задача ще е да научиш колкото е възможно повече за Лиу Юшен. Ако не намерим нищо в склада на пристанището, проучването му може да е единственият ни друг избор.