Рубинения кръг [bg]

— Освен ако преди това не я намерим и не победим Алисия — настоя Еди.

Сидни му се усмихна вяло, явно не смяташе, че ще е толкова лесно.

— Би било страхотно.

Четиримата обсъдихме още някои подробности, преди да се разделим. Виждах, че Еди продължава да се притеснява, задето ни изоставяше, и не спираше да ни наставлява как трябва да се скатаем и да не привличаме внимание. Дори искаше да изпрати Нийл да ни пази, но Сидни отхвърли идеята, като заяви, че на двама ни ще е по-лесно още сега да изчезнем незабелязано от сцената. Всички се съгласихме, че Нийл може да е по-полезен в Палм Спрингс, когато се доберем по-плътно до Алисия, така че Еди обеща да го уреди.

— Не се тревожи — уверих Еди и го шляпнах по гърба след поредната доза добронамерени предупреждения и съвети за безопасност. — Нямам намерение да направя нещо, което би накарало алхимиците или мороите да разберат, че сме напуснали двора. Вие вървете да вършите вашата работа, ние ще вършим нашата, а сетне ще ни съобщите, когато стане безопасно да се присъединим към вас.

Джаки и Еди се съгласиха, че не бива да знаят накъде щяхме да се отправим аз и Сидни. Колкото по-малко знаеха, толкова по-малко шанс имаше да се изтърват неволно пред някого. И двамата не спираха да ни обсипват със съвети къде трябва да отидем и какво да направим, че накрая не издържах и решително се сбогувахме с тях, като за сетен път ги уверихме, че всичко с нас ще бъде наред.

Когато най-сетне със Сидни се озовахме в колата, която бях наел, изведнъж пред нас се откриха безкрайни възможности. За пръв път от дълго време двамата бяхме наистина сами.

— Малко е шашващо — призна ми Сидни, докато седяхме в колата на паркинга пред ресторанта. — Сякаш внезапно сме осъществили някой от плановете си за бягство.

— Е, не съвсем — отбелязах. — Намираме се насред Съединените щати и трябва след пет часа да се установим на някое безопасно място, за да мога, хм, да се срещна с Нина в съня.

Очите на Сидни се разшириха.

— Какво?

Въздъхнах и завъртях стартера на колата.

— Нека ти обясня.

Знаех, че все някога всичко ще излезе наяве… Просто не очаквах да е толкова скоро. Поехме по магистралата на север и аз разказах накратко на Сидни какво се бе случило през дните, когато бяхме разделени. Нина удържа на думата си да ме прикрие. Тя ме изведе от кралския двор в собствената си кола, като с помощта на внушението накара пазача при главните порти да забрави, че ме е виждал. След като ме остави на малкото местно летище, тя обеща да отиде в апартамента ни в сградата за гости и да остане с майка ми. През следващото денонощие, докато се прехвърлях от самолет на самолет и пътувах до Озарк, където беше Сидни, редовно поддържах връзка с Нина и майка ми. Никой не бе идвал да ме търси, а Нина бе говорила с дежурния във фоайето на сградата и го бе убедила, че ме е видял да отивам при захранващите и да се връщам от там.

— И сега съм длъжен да изпълня моята част от сделката — обясних в заключение на Сидни.