Зимата на света [bg]

Кинотеатри Роузрок бяха мрежа поовехтели киносалони из щата Ню Йорк. Собственикът им обаче изобщо не изглеждаше като за архива. Имаше патрицианско излъчване: висок, белокос, с орлов нос.

Носеше син кашмирен блейзър с герба на клуба на лявото джобче. Грег каза:

— В събота имах удоволствието да гледам как дъщеря ви Джоан играе тенис.

Дейв бе поласкан:

— Добра е, нали?

— Много.

Лев се намеси:

— Радвам се, че те срещам, Дейв — мислех да ти се обадя.

— Защо?

— Кината ти се нуждаят от префасониране. Много са старомодни.

Дейв изглеждаше поразвеселен.

— Мислел си да ми звъниш, за да ми съобщиш тези новини?

— Защо не направиш нещо по въпроса?

По-старият му събеседник елегантно сви рамене.

— Защо да се занимавам? Изкарвам достатъчно пари. На моята възраст не искам да се товаря.

— Можеш да удвоиш печалбите си.

— Като вдигна цените на билетите. Не, благодаря.

— Ти си луд.

— Не всеки е обсебен от парите — отвърна Дейв с отсянка на презрение.

— Продай ми ги тогава — предложи Лев.

Грег бе изненадан. Не бе забелязал как стигнаха дотук.

— Ще ти дам добра цена — обясни Лев.

Дейв поклати глава.

— Харесва ми да имам киносалони. Те доставят удоволствие на хората.

— Осем милиона долара — продължи Лев.

Грег се смая и се попита: „Наистина ли току-що чух как баща ми предлага на Дейв осем милиона долара?“ — Цената е добра — призна Дейв. — Но няма да продавам. — Никой друг няма да ти даде толкова — раздразнено контрира Лев. — Знам — Дейв изглеждаше попреситен от натиска. Той обърна остатъка от питието си, произнесе „Приятно ми беше“ и се прехвърли от бара в салона.

Лев изглеждаше отвратен.

— „Не всеки е обсебен от парите“ — повтори той. — Прапрадядото на Дейв е дошъл тук от Персия преди сто години само с дрехите на гърба си и с шест килима. Той не би се отказал от осем милиона долара. — Не знаех, че имаш толкова много пари — каза Грег.

— Нямам ги в наличност. Банките са за това.

— И щеше да теглиш заем, за да платиш на Дейв?

Лев отново вдигна показалеца си.

— Не харчи своите пари, когато можеш да харчиш парите на някой друг. Влезе Гас Дюър, висока фигура с внушителна глава. Беше към средата на четиридесетте си години, и светлокестенявата му коса бе прошарена със сребро. Поздрави ги с хладна любезност, стиснаха си ръцете и той им предложи питиета. Грег веднага разбра, че Гас и баща му въобще не се харесват. Уплаши се, че затова сенаторът няма да даде услугата, която смяташе да му поиска. Може би трябваше да се откаже от идеята. Гас беше важна клечка. Баща му е бил сенатор преди него — династична приемственост, която се струваше неамериканска на Грег. Сенаторът Дюър бе помогнал на Франклин Рузвелт да бъде избран за губернатор на Ню Йорк, а след това и за президент. Сега работеше във влиятелната Сенатска комисия за външна политика. Синовете му Уди и Чък учеха в училището на Грег. Уди беше читанка, а Чък — спортист.