![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
— Поеми бавно и дълбоко въздух! — каза Баронс. — Можеш да го превъзмогнеш. Концентрирай се, госпожице Лейн!
Вдишах. Не помогна.
— Казах да дишаш. Не да имитираш риба, извадена от водата.
Изгледах го студено, вдишах и задържах. След един дълъг момент Баронс кимна и аз издишах бавно.
— По-добре — каза той.
— Защо става така с мен? — попитах.
— Това е част от същността ти, госпожице Лейн. Преди хиляди години, когато Фае все още провеждали Дивия лов, унищожавайки всичко по пътя си, точно това е усещал един Шийте зрящ, щом ездачите на Туата Де приближавали вкупом. Това било тяхното предупреждение да изведат хората си в безопасност.
— Не го усетих, когато видях някое от онези Ънсийли — посочих аз. Но като се замислих за първите два пъти, осъзнах, че бях станала несигурна и двата пъти едно общо, необяснимо усещане за ужас беше предхождало моите „видения“. Просто не бях разпознала какво е, защото не бях способна да го прикача за нищо познато. С последното чудовище бях толкова обзета от нуждата да стигна до апартамента на Алина и се бях блъснала в него толкова бързо, че не можех да реша дали бях почувствала нещо предварително, или не.
— Казах вкупом — натърти той. — Когато са сами или по двойки, тяхното въздействие не е толкова голямо. Възможно е единствено Шинсар Дъб да ти докарва гадене… или може би, ако хиляда Ънсийли връхлитат към теб. Мрачната книга е най-могъщата от всички Светини на Фае. Както и най-смъртоносната.
— Стой назад! — отсякох. Беше приближил на по-малко от метър до мен и държеше ужасните страници. Пристъпи още една стъпка напред и аз се опитах да се превърна в тапет. Много жълт, много безгръбначен тапет.
— Овладей страха си, госпожице Лейн! Това са просто копия на истинските страници. Само страници на самата Мрачна книга биха могли да ти навредят.
— Биха могли? — Това определено внасяше съмнителен обрат. — Имаш предвид, че ако успеем да намерим тази книга, няма да мога да я докосна?
Устните му се извиха, но очите му останаха студени.
— Би могла. Не съм сигурен дали ще се харесваш след това.
— Защо не бих се… — спрях се и поклатих глава. — Забрави! Не искам да знам. Просто дръж тези страници далеч от мен!
— Това значи ли, че се отказваш от търсенето на убиеца на сестра си, госпожице Лейн? Мислех, че тя те умоляваше да търсиш Шинсар Дъб. Мислех, че тя каза, че всичко зависи от това.
Затворих очи и клюмнах отново на стената. За няколко минути бях забравила напълно за Алина.
— Защо? — прошепнах, сякаш тя все още можеше да чуе. — Защо не ми каза нищо от това? Можехме да си помогнем. Можехме да се опазим една друга живи — и това беше най-горчивата част… Мисълта за това как можеха да се развият събитията, ако тя ми се беше доверила.
— Съмнявам се, че щеше да повярваш, дори тя да го беше направила. Ти си костелив орех, госпожице Лейн. Въпреки всичко, което видя и чу, все още се опитваш да го отречеш.
Гласът му беше твърде близо. Баронс се беше преместил. Отворих очи. Той стоеше право пред мен, но гаденето ми не се беше усилило, защото не го бях видяла да идва. Той беше прав. Реакцията ми беше повече умствена, отколкото физическа, което значеше, че поне част от нея подлежеше на контрол. Можех да се оттегля, да се прибера у дома и да се опитам да забравя всичко, което ми се беше случило, откакто пристигнах в Дъблин. Или можех да разбера как да продължа напред. Докоснах късите си, тъмни кичури. Не бих накълцала красивата си руса коса за нищо.
— Ти също виждаш Фае, Баронс, но нямаш проблем да държиш тези страници.
— Повторението притъпява дори най-силните чувства, госпожице Лейн. Готова ли си да започнеш?
След два часа Баронс реши, че съм се упражнявала достатъчно. Не можех да се насиля да докосна фотокопираните страници, но поне вече не ми се повдигаше от близостта до тях. Бях намерила начин да затварям гърлото си срещу неволните спазми. Близостта все още ме караше да се чувствам ужасно нещастна, но можех да изкарам и да поддържам прилична маска.