![В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/2/v-cherno-kato-polunoshch-bg-download.jpg)
В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Последният въпрос намери отговор в лицето на дребосъка, който измъкна и двамата отвътре, влачейки ги за прескъпите им одежди. Роланд носеше смокинг, малко възголемичък за него, а премяната на Летиша представляваше просто купчина префинени волани и воланчета върху други волани и воланчета — изобщо нещо, което според Тифани не ставаше за никого, от когото въобще има някаква полза. Ха.
Пристигаха все повече стражи, може би защото и преди си бяха имали вземане-даване с фигъли и имаха благоразумието да вървят, а не да тичат до местопрестъплението. Сред тях обаче се открояваше един към два метра на ръст, с рижава коса и толкова излъскана броня, че направо заслепяваше очите. Той се зае да вземе от собственика свидетелски показания, които в общи линии представляваха нескончаеми писъци, в смисъл че стражите не бивало да допускат да се случи този ужасен кошмар.
Тифани им обърна гръб и се озова лице в лице с Роланд.
— Ти? Тук? — успя да проговори той. Недалеч от него Летиша се заливаше в сълзи. Ха, типично за нея!
— Слушай, трябва да ти кажа нещо много…
— Подът пропадна — каза Роланд като насън, преди да е успяла да довърши. — Целият под направо пропадна!
— Слушай, налага се да ти… — започна тя отново, но този път майката на Летиша изведнъж се изтъпани пред нея.
— Знам те аз! Ти си му вещерското увлечение, нали? Не отричай! Как смееш да ни ходиш по петите!
— Как успяха да срутят пода? — запита Роланд, цял пребледнял. — Как успя да срутиш пода? Кажи ми!
И тогава дойде миризмата. Все едно я удари изневиделица с чук. В объркването и ужаса си тя усети още нещо: някакво зловоние, някаква смрад, някаква отврат в главата си, омразна и непрощаваща, купчина тор от чудовищни идеи и гнили мисли, от които изпита неистово желание да си извади мозъка и да го измие.
Това е той — човекът в черно без очи! И тази смрад! Даже клозет за болни невестулки не може да вони по-зле! Преди ми се стори ужасна, но беше цвете в сравнение с тази! Тя се озърна отчаяно, надявайки се на чудо да не види това, което търсеше.
Цивренето на Летиша се усилваше и се смесваше в ужасна дисхармония със стоновете и ругатните на фигълите, които започваха да идват на себе си.
Бъдещата тъща сграбчи Роланд за смокинга.
— Махни се от нея веднага! Тя е нищо, освен…
— Роланд, баща ти умря!
Всички притихнаха и Тифани изведнъж се озова прикована под десетки погледи.
О, боже, помисли си тя. Не биваше да става така!
— Съжалявам — смотолеви тя в обвинителната тишина. — Нищо не можах да сторя.
По лицето на Роланд плъзна червенина.
— Но нали се грижеше за него — промълви той, сякаш се мъчеше да реши главоблъсканица. — Защо не го запази жив?
— Единственото, което можех да направя, бе да отнема болката му. Толкова съжалявам, но това беше всичко по силите ми. Съжалявам.
— Но ти си вещица! Мислех, че те бива в тия работи, нали си вещица! Защо го остави да умре?
— Какво му е сторила мръсницата? Не ѝ вярвай! Тя е вещица! Не бива да живее!
Тифани не чу думите — те сякаш плъзнаха по ума ѝ като някакви голи охлюви, оставяйки слуз подире си. След време щеше да се чуди по колко ли други умове са пълзели, но сега усети как госпожа Пруст я сграбчва за ръката. Видя лицето на Роланд да се изкривява от гняв и си спомни крещящата фигура на пътя, безсенчеста в яркото пладне, ръсеща злословия като повръщня и насаждаща ѝ гадното чувство, че никога повече няма да може да бъде чиста.
Хората около нея се озъртаха с тревожен, преследван вид, като зайци, надушили лисица.
И тя го зърна. Едва видим, в края на тълпата.
Зърна и очите му, или по-скоро липсата на очи. Двете дупки се втренчиха в нея само за миг, преди мъжът да изчезне. А това, че не знаеше къде изчезна, беше още по-ужасяващо.
Тифани се обърна към госпожа Пруст.
— Какво е това!
Вещицата отвори уста да отвърне, но се разнесе гласът на високия страж: