В черно като полунощ [bg]

Тифани никога не беше виждала джуджета в Кредище, но горе в планините се срещаха често, обикновено с каруца. Те купуваха и продаваха, а за вещиците правеха метли. Много скъпи метли. От друга страна, вещиците рядко си купуваха метли. Те бяха наследствени, предаваха се с поколения от вещица на вещица, понякога с нова дръжка, друг път с нова метличина, но, разбира се, си бяха все същите.

Метлата на Тифани беше наследство от госпожица Коварна. Беше неудобна и не особено бърза, а и в дъждовно време чат-пат летеше заднешком, така че когато джуджето, което ръководеше звънтящата, кънтяща работилница, я видя, поклати глава и зацъка през зъби, сякаш видът на това нещо тотално му е провалил деня и сега му иде да зареже всичко и да отиде някъде да си поплаче малко.

— И е от бряст — посочи то най-общо на незаинтересования свят. — Това, брястът, расте по равнините, тежко и бавно, и естествено това, буболечките, са голям проблем. Много го нападат това, буболечките. Мълния ли го е ударила? Това, брястът, не държи на мълнии. Привлича ги, тъй казват. Има и предразположение към сови.

Тифани кимна и се опита да изглежда компетентна. Беше си измислила мълнията, защото истината, макар и ценно нещо, просто беше твърде глупава, смущаваща и неправдоподобна.

Второ, почти идентично джудже се материализира зад колегата си.

— Де да беше ясен.

— Е, да — тъжно кимна първото джудже, — с ясена няма грешка. — То сръга с пръст метлата на Тифани и отново въздъхна.

— Май по основната сглобка е плъзнала дървесна гъба — отбеляза второто джудже.

— Нищо чудно при това, бряста — кимна първото джудже.

— Вижте, може ли просто да я позакърпите, колкото да издържи до вкъщи — намеси се Тифани.

— О, ние не се занимаваме с „позакърпване“ — отвърна отвисоко първото джудже, т.е. по-скоро метафорично отвисоко. — Ние изработваме само поръчкови изделия.

— Трябва ми само малко метличина — отчаяно възкликна Тифани и понеже забрави, че нямаше да си признава истината, замоли: — Може ли, моля ви? Не съм виновна, че фигълите я подпалиха.

До момента работилницата тътнеше от работата на десетки джуджета, трудещи се по своите плотове, без да обръщат особено внимание на разговора, но сега настъпи пълна тишина, която бе нарушена единствено от някакъв чук, изтърван на пода.