![В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/2/v-cherno-kato-polunoshch-bg-download.jpg)
В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
— Много мъдро — съгласи се госпожа Пруст. — Е, давай тогава да ти оправим метлата, а? Ще се наложи да се поразходим малко. На твое място бих оставила тук черната шапка.
Тифани инстинктивно сграбчи шапката си за периферията.
— Защо?
Госпожа Пруст се намръщи, от което носът едва не опря в брадичката ѝ.
— Защото би могла да откриеш, че… Не, знам какво ще направим. — Тя затършува из плота и без да пита за разрешение, закачи нещо на шапката на Тифани, точно отзад. — Готово — тя потри ръце. — Никой вече няма да ти обърне никакво внимание. Извинявай, но вещиците в момента не са на голяма почит. Давай да оправим максимално бързо тази твоя метла — само за всеки случай, ако ти се наложи да отлетиш по спешност.
Тифани си свали шапката и погледна какво е закачила госпожа Пруст. Беше яркоцветно картонче на връвчица. На него пишеше:
„Шапка за чиракуваща вещица със зъл отблясък. Размер: 7. Цена: АМ$ 2.50. Льольо! Име, с което правиш чудеса!!!“
— Какво значи това? — тросна се тя. — Дори си поръсила зъл отблясък по нея!
— Това е дегизировка — обясни госпожа Пруст.
— Моля? Мислиш ли, че някоя самоуважаваща се вещица би тръгнала навън с такава шапка? — ядоса се Тифани.
— Разбира се, че не — отвърна госпожа Пруст. — Най-добрата дегизировка за вещица е някой евтин вещерски костюм! Една истинска вещица би ли си купила дрехи от магазин, който същевременно върти доста добра търговия и с разни неприлични шегички, фойерверки за закрити помещения, смехотворни перуки за пантомима и нашият най-хубав и най-печеливш артикул — гигантски надуваеми розови пишленца, подходящи за момински партита? Та това би било немислимо! Това е льольовщина, драга моя, чиста, стопроцентова льольовщина! Маскировка, хитрина и заблуда — това е нашето мото. Или девиз. И още: Изумителна стойност срещу пари — това също ни е мото. Без рекламации при никакви обстоятелства — ето още едно важно мото. Както и нашата крайна политика по отношение на крадците в магазина. О, имаме си и мото за онези, които пушат в магазина, макар че то не е чак толкова важно.
— Какво? — смотолеви Тифани, която от шок не беше чула списъка с девизите и не можа да се въздържи: — Мислех си, че са розови прасенца!
Госпожа Пруст я потупа по ръката.
— Добре дошла в големия град, драга моя. Ще тръгваме ли?
— Защо вещиците не са на почит в момента? — запита Тифани.
— Да се не начудиш какво им влиза в главите на хората понякога — неопределено отвърна госпожа Пруст. — В общи линии според мен е най-добре да си държиш главата наведена и да чакаш, докато проблемът отмине. Просто трябва да внимаваш.
А Тифани си помисли, че наистина трябва да внимава.
— Госпожо Пруст — вдигна глава тя, — струва ми се, че вече знам каква е шегата.
— Да, драга?
— Мислих си, че си истинска вещица, която се прави на фалшива…
— Да, скъпа? — подкани я госпожа Пруст с глас като захарен петмез.
— … което щеше да е доста забавно, но ми се струва, че шегата е друга и всъщност не е много смешна.
— О, и каква ще да е тя, скъпа? — запита госпожа Пруст с глас, в който сега имаше захаросани къщурки с джинджифил.
Тифани пое дълбоко дъх.
— Това е истинският ти образ, нали? Маските, които продаваш, са по твое подобие.
— Много наблюдателно! Много наблюдателно, драга моя! Само дето не е точно наблюдателно, а проницателно, нали? Почувства го, когато се здрависахме. И… но хайде сега, да занесем метлата ти на джуджетата.
Когато излязоха навън, първото нещо, което попадна пред очите на Тифани, беше група хулигани. Един от тях тъкмо се беше засилил да хвърли камък по витрината на магазина. Забеляза госпожа Пруст и настъпи страховита тишина. После вещицата каза:
— Хвърли го, момко.
Хлапакът я изгледа, сякаш е полудяла.
— Хвърли го, ти казах, или ще последва най-лошото.
Очевидно вече убеден, че наистина е полудяла, хлапакът хвърли камъка. Прозорецът обаче го оттласна и го запрати обратно по него, поваляйки го на земята. Тифани видя всичко с очите си. Видя как от прозореца се протяга стъклена ръка и хваща камъка. Видя я как го мята обратно. Госпожа Пруст се наведе над момчето, чиито приятелчета си бяха плюли на петите, и процеди:
— Хмм, ще зарасне. Но не и ако ми се мернеш пак пред очите. — Тя се обърна към Тифани и въздъхна: — Труден е животът на дребния предприемач. Хайде, натам сме.
Тифани изпитваше известно смущение как да продължи разговора, затова реши да се спре на нещо невинно, като:
— Не знаех, че в града има истински вещици.