В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Първото джудже се окопити:
— Като казвате фигъли, нямате предвид Нак Мак Фигъл, нали, госпожице?
— Напротив.
— Онези, дивите ли? Казват ли… кривунци? — много бавно попита той.
— На практика непрекъснато — отговори Тифани и като реши, че трябва да изясни нещата, добави: — Те са ми приятелчета.
— О, така ли? — възкликна джуджето. — А дали някои от вашите малки приятелчета са тук в момента?
— Е, пратих ги да търсят един мой познат младеж — призна Тифани, — но сигурно вече са в някоя кръчма. Има ли много кръчми в града?
Двете джуджета се спогледаха.
— Около триста, предполагам — каза второто джудже.
— Толкова много? — изненада се Тифани. — В такъв случай не очаквам да тръгнат да ме търсят поне до половин час.
А първото джудже изведнъж започна да прелива от трескаво добродушие:
— Боже мой, къде са ни обноските? — възкликна то. — Та ние за приятел на госпожа Пруст всичко ще направим! Да ви кажа ли какво: за нас ще бъде удоволствие да ви предоставим експресната си услуга гратис и безвъзмездно, включително безплатна метличина и абсолютно безплатен креозот!
— Експресната услуга означава, че при предоставянето ѝ напускате незабавно — равно добави второто джудже. То свали железния си шлем, обърса потта от вътрешната му страна с носната си кърпичка и бързо го нахлупи на главата си.
— О, да, разбира се — закима първото джудже. — Незабавно. Именно това означава експресно.
— Другаруваш си с фигъли, а? — прошушна госпожа Пруст, когато джуджетата се завтекоха да оправят метлата на Тифани. — Те нямат много дружки, доколкото знам. А като говорим за дружки — продължи тя с внезапно разговорчив тон, — запозна се с Дерек, нали? Той ми е син, да знаеш. Срещнах баща му в една бална зала с много лошо осветление. Господин Пруст беше много добър човек — толкова мил, казваше, че да целунеш жена без брадавици било като да ядеш яйце без сол. Много съжалявам, че не можах да му помогна. — Лицето ѝ се поразведри: — Но съм горда да кажа, че младият Дерек е радостта на моя — тя се поколеба — на моята средна възраст. Чудесен момък, драга моя. Щастливка ще е тази, която заложи на младия Дерек, казвам ти. Той е съвършено отдаден на работата си и влага такова внимание в детайлите! Знаеш ли, всяка сутрин настройва до една пърдящите възглавнички и се мръщи, ако някоя се разстрои! А колко е съвестен! Когато разработвахме предстоящата си забавна колекция от изкуствено кучешко ако „Перли на паважа“, той сигурно прекара седмици, следвайки по петите абсолютно всеки вид куче в града с тефтерче, лопатка и цветна карта, само за да е абсолютно прецизно всичко. Много е добросъвестен, пък и е читав, всичките му зъби са си негови. И много внимава с кого се събира… — Тя погледна Тифани с надежда, но и донякъде овчедушно. — Не хваща дикиш, нали?
— О, боже, личи ли си? — притесни се Тифани.
— Чух недомлъвката — каза госпожа Пруст.
— Какво е недомлъвка?
— Не знаеш ли? Недомлъвката е нещо, дето си го мислиш, ама не го казваш направо. На върха на езика ти е, ама го преглъщаш. Пък в случая с моя син Дерек ти така го преглътна, че едва не се оригна.
— Наистина съжалявам — сведе очи Тифани.
— Да, добре, имай го предвид.
Пет минути по-късно си тръгнаха от работилницата с напълно изрядна метла, която Тифани теглеше на връвчица след себе си.
— Всъщност — обади се госпожа Пруст докато вървяха — сега като се замисля, твоите фигъли доста ми напомнят за Лудичкия Артър. Корав като коларски пирон и кажи-речи толкова голям. Ама не съм го чувала да казва „Кривунци“. Той е полицай в Стражата.
— О, боже, фигълите си имат страшни проблеми с полицията — изпусна се Тифани и чувствайки, че трябва някак да заглади ситуацията, добави: — Но са много лоялни, почти винаги отзивчиви, добросърдечни в трезво състояние, благородни в относителен смисъл и в края на краищата наистина са изобретили препържената бялка.
— Какво е бялка? — запита госпожа Пруст.
— Ами, ъ-ъ… нали знаеш какво е невестулка? Бялката много прилича на нея.
Госпожа Пруст вдигна вежди.
— Драга моя, ако не възразяваш, ще запазя невежеството си относно белките и невестулките. На мен ми звучат еднакво провинциално. Не мога да търпя провинцията. От много зеленина изпадам в депресия — призна тя, като погледна роклята на Тифани и потръпна. И точно в този момент по някакъв небесен сигнал се разнесе далечно „Кривунци!“, последвано от доста популярния, поне за фигъли, звук на строшено стъкло.