Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » В черно като полунощ [bg]
В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

В черно като полунощ [bg]

Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:

Тифани Сболки е вещица. И смята, че е от голяма помощ за хората в Кредище. Макар че тази помощ май се свежда предимно до превързване на рани и рязане на ноктите на краката на старици, което не включва кой знае колко, така де, магия. Или сън. Но някъде — някога — се е надигнало нещо, изтъкано от злост и злина, от омраза и жлъч. То подклажда всички стари приказки — приказки за злите стари вещици. Тифани вече съвсем не е толкова сигурна, че върши онова, което трябва. А нейните малки авери — бойните Нак Мак Фигъл — само усложняват още повече ситуацията. Утрото би трябвало да е по-мъдро от вечерта. Но не е. Нещата са на път да станат доста, доста по-зле. А вещицата трябва да се справя с мъчнотиите…
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 126
Перейти на страницу:

Първото джудже се окопити:

— Като казвате фигъли, нямате предвид Нак Мак Фигъл, нали, госпожице?

— Напротив.

— Онези, дивите ли? Казват ли… кривунци? — много бавно попита той.

— На практика непрекъснато — отговори Тифани и като реши, че трябва да изясни нещата, добави: — Те са ми приятелчета.

— О, така ли? — възкликна джуджето. — А дали някои от вашите малки приятелчета са тук в момента?

— Е, пратих ги да търсят един мой познат младеж — призна Тифани, — но сигурно вече са в някоя кръчма. Има ли много кръчми в града?

Двете джуджета се спогледаха.

— Около триста, предполагам — каза второто джудже.

— Толкова много? — изненада се Тифани. — В такъв случай не очаквам да тръгнат да ме търсят поне до половин час.

А първото джудже изведнъж започна да прелива от трескаво добродушие:

— Боже мой, къде са ни обноските? — възкликна то. — Та ние за приятел на госпожа Пруст всичко ще направим! Да ви кажа ли какво: за нас ще бъде удоволствие да ви предоставим експресната си услуга гратис и безвъзмездно, включително безплатна метличина и абсолютно безплатен креозот!

— Експресната услуга означава, че при предоставянето ѝ напускате незабавно — равно добави второто джудже. То свали железния си шлем, обърса потта от вътрешната му страна с носната си кърпичка и бързо го нахлупи на главата си.

— О, да, разбира се — закима първото джудже. — Незабавно. Именно това означава експресно.

— Другаруваш си с фигъли, а? — прошушна госпожа Пруст, когато джуджетата се завтекоха да оправят метлата на Тифани. — Те нямат много дружки, доколкото знам. А като говорим за дружки — продължи тя с внезапно разговорчив тон, — запозна се с Дерек, нали? Той ми е син, да знаеш. Срещнах баща му в една бална зала с много лошо осветление. Господин Пруст беше много добър човек — толкова мил, казваше, че да целунеш жена без брадавици било като да ядеш яйце без сол. Много съжалявам, че не можах да му помогна. — Лицето ѝ се поразведри: — Но съм горда да кажа, че младият Дерек е радостта на моя — тя се поколеба — на моята средна възраст. Чудесен момък, драга моя. Щастливка ще е тази, която заложи на младия Дерек, казвам ти. Той е съвършено отдаден на работата си и влага такова внимание в детайлите! Знаеш ли, всяка сутрин настройва до една пърдящите възглавнички и се мръщи, ако някоя се разстрои! А колко е съвестен! Когато разработвахме предстоящата си забавна колекция от изкуствено кучешко ако „Перли на паважа“, той сигурно прекара седмици, следвайки по петите абсолютно всеки вид куче в града с тефтерче, лопатка и цветна карта, само за да е абсолютно прецизно всичко. Много е добросъвестен, пък и е читав, всичките му зъби са си негови. И много внимава с кого се събира… — Тя погледна Тифани с надежда, но и донякъде овчедушно. — Не хваща дикиш, нали?

— О, боже, личи ли си? — притесни се Тифани.

— Чух недомлъвката — каза госпожа Пруст.

— Какво е недомлъвка?

— Не знаеш ли? Недомлъвката е нещо, дето си го мислиш, ама не го казваш направо. На върха на езика ти е, ама го преглъщаш. Пък в случая с моя син Дерек ти така го преглътна, че едва не се оригна.

— Наистина съжалявам — сведе очи Тифани.

— Да, добре, имай го предвид.

* * *

Пет минути по-късно си тръгнаха от работилницата с напълно изрядна метла, която Тифани теглеше на връвчица след себе си.

— Всъщност — обади се госпожа Пруст докато вървяха — сега като се замисля, твоите фигъли доста ми напомнят за Лудичкия Артър. Корав като коларски пирон и кажи-речи толкова голям. Ама не съм го чувала да казва „Кривунци“. Той е полицай в Стражата.

— О, боже, фигълите си имат страшни проблеми с полицията — изпусна се Тифани и чувствайки, че трябва някак да заглади ситуацията, добави: — Но са много лоялни, почти винаги отзивчиви, добросърдечни в трезво състояние, благородни в относителен смисъл и в края на краищата наистина са изобретили препържената бялка.

— Какво е бялка? — запита госпожа Пруст.

— Ами, ъ-ъ… нали знаеш какво е невестулка? Бялката много прилича на нея.

Госпожа Пруст вдигна вежди.

— Драга моя, ако не възразяваш, ще запазя невежеството си относно белките и невестулките. На мен ми звучат еднакво провинциално. Не мога да търпя провинцията. От много зеленина изпадам в депресия — призна тя, като погледна роклята на Тифани и потръпна. И точно в този момент по някакъв небесен сигнал се разнесе далечно „Кривунци!“, последвано от доста популярния, поне за фигъли, звук на строшено стъкло.

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 126
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)