И се възправи сянка [bg]

— Мислех си за онази флота в Ку’ос — призна Бан. — Чудех се дали ще отплава скоро и ако е така — накъде.

— Чудиш се дали няма да дойде тук.

— Разбира се. Ти не се ли чудиш?

Халахан сякаш се усмихна, макар и само с очите.

— Старецът върна ли се вече? — попита го той.

Ох — въздъхна мислено Бан.

— Не. И от съвета ми проглушиха ушите с въпроси за това.

— Представям си. Когато лорд-протекторът отива на своя глава да иска подкрепления от Лигата, това е удар по репутацията им.

— Мислиш ли, че затова е отишъл там?

— Разбира се, макар че сигурно има и други поводи. Какво друго би могъл да стори? Онези от съвета предпочитат по-скоро да заровят главите си в пясъка. Доколкото разбирам, те просто се надяват, че манианците ще нахлуят в Минос, а не тук.

Бан сви рамене, но заради раменните подплънки на бронята му движението остана незабележимо.

— Може би са прави. Минос също би могъл да е целта. Като стана дума за това, разбрах, че са им нанесли доста удари.

— Да, и аз четох докладите. Имперските дипломати вилнеят по улиците на Ал-Минос. Втора флота е започнала битка с огромни вражески формации. — Халахан звучеше така, сякаш не вярва в нищо от това. — И положението е толкова зле, че Трета флота е напуснала нашите води, за да им се притече на помощ. Всичко това е много удобно, ако искаш флотата ти да се придвижи необезпокоявано дотук от Лагос.

Халахан смукна от лулата си, докато вятърът удряше дългата му сива коса в лицето. По нищо не личеше, че в момента той обсъжда въпроса за възможното им унищожение. Бан често се чудеше на тези мъже, които приемат войната така, сякаш тя е нормална част от живота им. Как успяваха да не мислят за ужасната съдба, която вероятно ги очакваше? Как се плъзгаха с лекота през живота, независимо дали живееха в мир, или се сражаваха?