Открадни си свят [bg]

Разположен дълбоко в недрата на „Изобилие“, Мивикорпският въздушен завод продължаваше да изпълва станцията със своя единствен продукт. Грамадни стъклени дробове се разпростираха из каньоните на кораба, подобно на клони на необятно дърво. Табита се намираше във вътрешността на голяма тръба, скрита до пояс сред папрати, които трептяха безспирно. Приклекнал недалеч от нея, Кени си пилеше ноктите. Вяха излезли на излет в един от незаселените райони на кораба. Капитанът носеше скаутски костюм с предпазен шлем. От време на време разменяше по няколко думи с представителя на „Мивикорп“, който беше облечен с дъждобран и къси панталони. Вече му беше забравила името. Държеше пред нея шепа кафеникав мъх.

— Всяка глътка въздух на борда произхожда от тези малки приятелчета. Този мъх произвежда по-голямо количество, отколкото всички останали същества, взети заедно.

Мъжът стисна полутечния представител на корабната флора, докато той започна да се прецежда между пръстите му. Сега вече приличаше на настъпено лайно, Табита усещаше празнота в главата си. Тук бе по-горещо отколкото навсякъде. Влагата висеше във въздуха като гъста мъгла.

Чиновникът подкани посетителите да го последват нататък. Наблизо прелетя с жужене пчела.

— О, да, имаме и от тези. А също и пеперуди. Много са красиви.

Стигнаха до врата в тунелната стена. Мъжът предупреди капитана да внимава, защото слузта под краката им била много хлъзгава.

Зад вратата ги очакваше тържествено изправен пазач в ливрея и знаци на „Мивикорп“. Беше млада жена с блеснали от възторг очи и лице, възхитено от срещата с толкова прославена личност. Табита се усмихна. Тя позволи на момичето голямата чест да й помогне с нагласяването на кислородния апарат, след това я помоли да се погрижи и за Кени, който обаче си носеше свря апарат и не се нуждаеше от ничия помощ.

— Всичко наред ли е, Кени? — обърна се към него по радиостанцията. — Внимавай къде стъпваш. Много е хлъзгаво. — Беше й приятно да го дразни понякога и да го наблюдава как си върти нервно главата. — Ти върви напред. А вие — тя се обърна към чиновника, — го следвайте.

Кени дишаше шумно в микрофона. Тя го застигна, стисна ухото му през двойноизолиращия пласт на шлема и го дръпна като на непослушно куче. Той се завъртя и тръгна след нея, спускайки надолу лицевото стъкло миг преди да прекрачат в непрогледния мрак отвъд пластичния шлюз.