Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Там Великаните поднесли своя дар на събралото се множество. Разкрили на хората Първата закрила — основата и началото в Знанията, наследени от Кевин. Тъкмо нея Кевин поверил на Великаните преди последната си битка. Хората приели Първата закрила като пречистване, отново се заклели да живеят в съгласие със Земята и да бъдат верни на нейната сила и красота.

— Дали още един обет — да живеят в мир и да търсят в себе си онази безметежност, с която да опазят Земята от разрушителни страсти като безумието на Кевин. Всички, които се събрали там, разбирали добре колко страховито е могъществото и как вкусът му замъглява ясния взор на мъдростта. Щом узнали за Първата закрила, у тях се породил страхът от ново Опустошение. Затова се зарекли да овладеят Знанието в стремежа си да излекуват Земята… и да овладеят себе си, за да не паднат до яростта и отчаянието, които превърнали Кевин в най-лошия враг на самия себе си.

— Всички хора в пределите на Земята научили за тези клетви и се зарекли да ги спазват. Онези, които били избрани във Весел камък за задачата, отнесли Първата закрила в Кураш Пленетор — Поразената скала. Там разрушенията от последната битка били най-тежки. Нарекли мястото Тротгард в знак на стремежа си към изцеление и там основали Средището на знанията, за да бъдат възвърнати мъдростта и силата на Древните владетели и за да се научат как да спазват Клетвата на мира.

Атиаран се смълча. Двамата крачеха в теснината, а тишината ставаше още по-отчетлива от ромоленето на потока и редките птичи гласове. Томас призна, че разказът му помогна да крачи по-уверено. Поне за малко се беше увлякъл и бе забравил за болката в ожулените рамене и подбитите пети. Пък и самото звучене на нейните думи сякаш му даваше сили, а историята беше като залог, че дори да се изтощи докрай заради Земята, няма да е напрягал напразно волята си.

По някое време той я подкани да продължи:

— Ще ми разкажеш ли повече за Средището на знанията?

Горчивата острота в гласа й го изненада.

— Нима ще ми напомняш, че тъкмо аз съм сред най-малко достойните да говоря за това? Ти ли, Томас Ковенант, Неверника и носителя на бяло злато, ти ли ще ме упрекваш?

Той я изгледа втрещено. Не можеше да вникне в годините на борба със самата себе си, отразени в големите й очи.

— Няма нужда и ти да ми напомняш кой съм… — промърмори Томас.

След малко Атиаран пак се загледа втренчено на север.

— Е, сега наистина ме упрекваш — промълви тя. — Твърде лесно се засягам, защото очаквам и целият свят да знае онова, което аз разбирам твърде добре. Гузна съм, затова трудно приемам, че другите са невинни. Моля те да ме извиниш — би трябвало да се държа с теб по-справедливо. — Преди той да отвори уста, тя продължи решително: — Ето как мога да ти опиша Средището на знанията. Разположено в Тротгард, в Долината на двете реки. То е общност, отдадена на ученето. Там отива всеки, който пожелае, за да се посвети на близостта със Земята и да проникне в Знанието на Древните владетели.