Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Да, това е Стражницата на Кевин — кимна Атиаран. — Там е стоял Кевин Опустошителя, Върховен владетел и носител на Жезъла, пряк потомък на Берек Полуръкия, в последната си битка срещу Сивия убиец. Казват, че там узнал вкуса на поражението и полудял от скръб. Безпросветна тъма обгърнала сърцето му и той — най-могъщият защитник на Земята, откакто свят светува, тъкмо той, Върховният владетел Кевин, заклет приятел на Земята, донесъл гибел на всичко за поколения наред. Ти също си бил там… Това не е добро предзнаменование.

Томас се обърна към нея още с първите й думи и забеляза, че тя не гледа нагоре към скалата. Погледът й беше обърнат навътре, все едно се чудеше дали би се провалила самата тя на мястото на Кевин. Атиаран се съвзе за миг и се изправи.

— Станалото станало. Ще изминем много левги в сянката на Стражницата. Време е да продължим. Не можем да си позволим протакане, защото накрая ще се окаже, че сме закъснели. Оттук нататък ще вървим по-леко. И ако така ще облекча малко пътя за теб, ще ти говоря за Земята.

Томас се наведе да вземе раницата и попита:

— Още ли ни следят?

— Не знам. Нито чух, нито видях някого, но сърцето ми подсказва, че нещо лошо помрачава стъпките ни днес.

Томас нагласи раницата и се изправи намръщено. И той виждаше сянка по пътя, но защото бучащият вятър му напомняше за размахани в далечината криле на лешояди. Намести ремъците на прежулените си рамене, прегърби се да уравновеси товара и тръгна с Атиаран към дъното на дефилето.

Макар и прав почти навсякъде, проломът беше равен само на ширина петнайсет стъпки по средата. Все пак Атиаран и Томас можеха да вървят редом край потока. Спираха край растящите нарядко храсти алианта, за да откъснат по няколко плодчета, през останалото време Атиаран се мъчеше да запълни поне отчасти огромните пролуки в знанията му.

— Трудно ми е да реша как да ти говоря за Земята — подхвана тя. — Всяко нещо е част от всичко останало. И всеки въпрос, на който имам отговор, поражда поне още три, чиито отговори не знам. Известно ми е само онова, което всеки научава бързо през първите си години в Средището на знанията. Ще ти кажа каквото мога…

— Берек Доблестното сърце имал син — Деймлон, Дружащия с Великаните, чийто син пък бил Лорик, Гасителя на злото. Тъкмо той сложил край на покварата на Демондимите, като им отнел силата. — Новата звучност в гласа й напомни на Томас за песента от предишната вечер. Атиаран не изреждаше сухи факти, а споделяше история, която беше съкровена и за самата нея, и за цялата Земя. — Кевин, когото наричаме Опустошителя по-скоро с жал, вместо да го заклеймяваме, пък бил син на Лорик и поел от неговата ръка Жезъла, за да стане на свой ред Върховен владетел. Цяло хилядолетие Кевин бил начело на Съвета и разпрострял до нечувани дотогава предели славата на Земята, в която се клели Владетелите, и затова се радвал на голяма почит.

— Още от началото бил разумен, не само могъщ и просветен. Щом забелязал първите признаци, че древната сянка не е изчезнала, той опитал да предвиди далечното бъдеще и прозренията породили у него потискащ страх. Затова събрал цялото знание в Седемте закрили…