Прокобата на Господаря Гад [bg]

— А Знанието има своите дълбини, не сме го овладели докрай, колкото и години да се изнизват, колкото и усилия да влагаме. Най-мъчен е преводът, защото езикът на Древните владетели не е бил същият като нашия, а смисълът на една дума може да е достъпен в един текст и неразбираем в друг. След превода пък Знанието трябва да бъде тълкувано, после е ред на уменията то да бъде прилагано. Когато аз… — Атиаран се запъна за миг — … когато учех там, Пазителите на знанието казваха, че цялото Средище още не е проникнало много под повърхността на неизчерпаемото наследство на Кевин. А ние сме получили едва една седма част от цялото — Първата закрила от Седемте.

На Томас му се стори, че чува ехо от презрителните думи на Господаря Гад и това го подтикна да се вслуша още по-внимателно в разказа й.

— Най-лесно е било да преведем Бойното знание — уменията на битката и отбраната. Но за да прилагаш и него, е нужно голямо майсторство. Ето защо мнозина в средището обучават само онези, които ще тръгнат по пътя на меча и ще се присъединят към Ратниците в Твърдината. Но по наше време не е имало войни и когато аз бях в Средището, Ратниците се състояха едва от две хиляди мъже и жени.

— Тъй че за Средището най-важно е да разбере и да обучи други на езика и знанието за силата на Земята. Новодошлите учат първо историята на Земята, молитвите, песните и преданията. Накрая знаят всичко, което ни е известно за Древните владетели и тяхната борба срещу Сивия убиец. Така стават Пазители на знанието. Започват да учат други или пък се стараят да открият нови знания и мощ в Първата закрила. Трудът им не е лек — завещаното ни от Кевин им налага чистота и непоколебимост, проникновение и храброст. Някои — натърти Атиаран, явно решила да не се щади — нямат нужните достойнства. Аз се провалих, когато наученото вся смут в душата ми… когато Пазителите на знанието ми помогнаха да надникна за малко в злобата на Сивия убиец. Не понесох онова, което видях, измених на призванието си и се върнах в каменното поселище Митил да помагам на своя народ с малкото, което бях научила. А чак сега, след като съм забравила толкова много, дойде часът на моето изпитание… — Тя въздъхна тежко, като че за нея беше мъчително да се примири с участта си. — Но това не е важно. Хората в Средището, които вървят по пътя и на меча, и на Жезъла, които заслужат мястото си и сред Ратниците, и сред Пазителите, а не се отплеснат в самотна гонитба на свои стремежи като Необвързаните… тези хора със смели сърца получават званието „Владетел“ и се присъединяват към Съвета, който направлява изцелението и защитата на Земята. Избират един за Върховен владетел, както изисква Знанието: