На крачка от гроба [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-55-5
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «На крачка от гроба [bg]». Краткое содержание книги:
— Приятел ти е подарил пещера? Как можеш да подариш на някого пещера?
— Преди стотици години народът му се натъкнал на пещерата, така че това я прави тяхна, доколкото някой може да твърди, че нещо е негово, когато не го използва. Била е зимен дом на хората от племето минго15. Те са били малко племе, част от групата на ирокезите и едни от последните ирокези, останали в щата след приемането на Акта за отстраняване на индианците16 през хиляда осемстотин трийсет и първа година. Танакарисон ми беше приятел, който избра да не отива в резервата. Той се скри в пещерата, след като и последните хора от племето и културата му бяха безвъзвратно унищожени, и реши, че му е дошло до гуша. Боядиса тялото си в цветовете на войната и потегли на самоубийствена мисия срещу Форт Мейс17. Преди да отпътува обаче, ме помоли да се грижа за дома му. Да се погрижа никой да не го обезпокоява. Отзад, в далечната част, има кости на предците му. Не искаше бледоликите да ги осквернят.
— Това е ужасно — тихо рекох, замислена за самотния индианец, за последен път потеглил на бой, след като бе станал свидетел на унищожаването на всичко обичано от него.
Боунс се вгледа в лицето ми.
— Това бе неговият избор. Нямаше власт над нищо, освен над смъртта си, а минго бяха много горди хора. За него това бе славна смърт. Смърт, която щяла да обогати наследството на народа му.
— Може би. Ала когато смъртта е единственото, което ти остава, е много тъжно, без значение как го представяш. Късно е, Боунс. Тръгвам си.
Той докосна ръката ми и стана много сериозен.
— За онова, което ми разказа по-рано, искам да знаеш, че вината не е била твоя. Типове като този биха сторили същото с всяко друго момиче и несъмнено го е правил и преди, и след тебе.
— От собствен опит ли говориш?
Думите ми се изплъзнаха, преди да успея да ги спра. Боунс отдръпна ръката си и отстъпи, хвърляйки ми поредния неразгадаем поглед.
— Не. Не говоря от собствен опит. Никога не съм се отнасял така с някоя жена, особено с девствена. Както ти казах и преди — не е нужно да си човек, за да смяташ дадено поведение за низко.
Не знаех какво да отвърна, затова просто натиснах педала на газта и потеглих.
Глава 8
На следващата сутрин ми хрумна, че имам няколко свободни часа, през които нямах какво да правя, но имах пари, които да похарча. Такава комбинация никога преди не ми се бе случвала. Въодушевена от мисълта, изтичах на втория етаж да се изкъпя и да се облека. Напоследък взимах само душове, понеже ваните се бяха оказали малко опасни.
След блаженото посещение на мола направо се шокирах, като си погледнах часовника и открих, че минава шест часът. Леле, как летеше времето, когато не убивах някого. Беше прекалено късно да се връщам у дома и да лъжа майка си за предстоящата вечер, затова само й се обадих. Отново излъгах, като й казах, че съм срещнала приятелка, с която ще отида на кино, а след това ще излезем на късна вечеря. Надявах се, каквото и да се случи довечера, да не отнеме много време. Поне веднъж щеше да е хубаво да прекарам една вечер от уикенда вкъщи.
Карах бързо, но въпреки всичко пристигнах със закъснение, скочих от пикапа още щом паркирах на обичайното си място. Параноична, каквато си бях, взех покупките със себе си. С моя късмет току-виж някой разбие пикапа и ми ги открадне, нищо, че беше край гората. Когато приключих със спринта до пещерата, бях останала направо без дъх.
Боунс ме чакаше край входа с намръщено изражение.
— Доста закъсня. О, но предполагам, че всичко в тези торби е за мен, затова ти прощавам. Явно не се налага да гадая къде си била.
Олеле! Внезапно ми просветна, че пристигайки с всички тези торби с подаръци, купени с неговите пари, без да съм взела нещо и за него, можеше да бъде изтълкувано като грубост. Замазвайки гафа, аз изопнах рамене и се престорих на обидена.
— Наистина ти купих подарък. Ето. Това е за… ъм-м-м, за схващанията и болките в мускулите ти.
Подадох му масажора, който бях взела за дядо, твърде късно осъзнавайки глупостта на жеста. Вампирите не ги боляха мускулите, нито пък страдаха от схващания.
Той с интерес се вторачи в кутията.
— Я виж, я виж ти. С пет скорости. Загрява и масажира. С дълбоко проникване. Сигурна ли си, че това не е за теб? — Тъмните му вежди се извиха многозначително, но намекът му не бе свързан с физиотерапията.
15
Американско индианско племе, което, след построяването на резерватите, заживяло в Охайо. — Бел.прев.
16
През 1831 г. американският Конгрес приема Акт за отстраняване на индианците, чрез който се отнема от местните земята им. Това се превръща в началото на преселването на индианците в резервати. — Бел.прев.
17
Укрепление на американската армия край река Моме в Охайо. — Бел.прев.