![Обречена на ранен гроб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/0/obrechena-na-ranen-grob-bg-download.jpg)
Обречена на ранен гроб [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:
Прехапах устна.
— Ами ако аз съм тази, която издава местоположението ни? Ами ако всичко, което знам се повтаря към Грегор по някакъв начин в съня ми? Ще изложа всички на опасност с това, че просто съм се събудила! И изглежда не мога да се овладея. — Гласът ми стана дрезгав. Стаята се замъгли, когато очите ми се напълниха. Видяхте ли? Емоционална развалина, точно както бяха казала. — Мисля, че трябва да отида при Дон. — казах накрая, изтривайки очите си. — Той има сгради, за които не знам и които са построени да издържат на бомби, взривяващи бункери. Мога да чакам там, докато нещата се успокоят. И така няма да излагам на риск всички около мен…
— Никъде няма да ходиш.
Боунс изпълни рамката на вратата зад Спейд. Дори не го бях чула да изкачва стълбите; той се движеше почти толкова тихо, колкото и Фабиан. Зелено проблясваше в очите му, а изражението му беше като гранит.
— В случай че не си обърнала внимание, котенце, ще го кажа отново. Няма да ходиш никъде. Нито при Дон, нито при никой друг. Ти си моя, така че не споменавай напускане отново.
Това не беше мило обяснение в любов тип нуждая се да си тук с мен. Не, беше хладнокръвна присъда ти си моята топка и верига и глезена, за който си окована е моят!. Боунс се обърна и си тръгна, след като направи изявлението, без да си дава труда да каже още нещо.
Спейд стисна ръката ми, преди да стане от леглото, гледайки ме почти състрадателно, преди да излезе.
— Всичко ще бъде наред.
Не спорих, но не му вярвах. Боунс дори не ми бе дал шанс да се извиня за по-рано, преди да тръгне. Всичко, което имаше значение за мен — връзката ми с Боунс, независимостта ми, да подкрепям приятелите си, да отстранявам убийци — всичко това беше разбито на парчета. Повечето бе по вина на Грегор. Другото, все пак, бе по моя. Поне можех да направя нещо за това.
Първо най-важното. Трябваше да сложа под контрол диво въртящите ми се емоции, така че когато видех Боунс по-късно да можем да изгладим нещата. Концентрирах се върху емоционалните ми защити, силни бариери, изграждани от дните на детството ми, когато дори майка ми ме отхвърляше, после усъвършенствани и заздравени през годините, когато бях напуснала Боунс. Те ми бяха толкова познати, колкото и кожата ми, и точно сега, те са единственото нещо, което можеше да ме задържи цяла.
Когато се почувствах достатъчно устойчива, започнах да планирам. Щях да започна с дълъг, горещ душ; после щях да потренирам, за да изпусна парата. Ако имах късмет, щях да накарам Иън да се заяде с мен. Да го разкъсам звучеше като добро начало, а и той мрънкаше за реванш от деня, в който го пребих.
Е, Иън, помислих си, днес е щастливият ти ден!
И тогава, след това, щях да говоря с Боунс. Да се опитам да оправя нещата между нас, преди да станат по-лоши.
Глава 12
Очите на Иън просветнаха към мен.
— Ако не беше толкова проклето близо до зазоряване, щях да те накарам да молиш за милост.
Бях върху него, а краката ми от двете страни на кръста му. Можеше и да му хареса да е отдолу при други обстоятелства. Точно сега, обаче, е нож стърчащ от гърдите му, имаше други мисли в главата си.
— Слабак — отговорих, издърпвайки острието и скачайки на крака. — Хайде. Отново.
— Това е лош заместител на чукането — промърмори той, като се изправи и се намръщи към дупката на ризата си. — Съсипа я.
— Казах ти просто да я свалиш, — свих рамене.
Иън се ухили към мен.
— Ах, но си мислех, че искаш само да се насладиш на стоката, сладурче.
Той поддържаше постоянен поток от коментари и намеци, с цел да ме разконцентрира от играта ми. Не го вземах на сериозно. Знаех, че е просто начинът, по който действа.
— Продължавай да говориш, хубавецо. Това само прави мълчанието ти още по-хубаво.
Това го накара да се засмее, докато обикаляхме един около друг. Очите на Иън блестяха с очакване. Той обичаше неприятните скандали. Това беше едно от прекрасните му качества.
— Мислиш, че съм хубав, нали? Винаги съм го знаел. Уви, Жътварке, щяхме да имаме велики мигове, но ти се омъжи за Криспин. Сега си табу завинаги, но щеше да е забавно. Много забавно.
— Никога не си имал шанс, Иън.
Той се наведе под ножа, който бях хвърлила по него с друг мръсен смях.
— Зле се прицели, сладка. Пропусна ме е около метър. Все още се дразниш при мисълта колко лесно можех да спя с теб преди Криспин се върне в живота ти? Наистина ли мислиш, че щеше да се съпротивляваш дълго, ако бях поискал да те имам?