![Петият гроб отвъд светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/5/petiyat-grob-otvd-svetlinata-bg-download.jpg)
Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
— В такъв случай все още е събота и не съм си довършил играта.
— Трябваш ми да провериш нещо. Можеш ли да откриеш кой е купил сграда в града?
— Нямаш ли асистентка за тези неща?
— Имам, но я пратих на курс за скрито оръжие.
— Защо? — попита той, заставайки нащрек. — Някой тормози ли я?
— Освен мен?
— Кога се връща?
— Довечера, но и целия ден утре има занятия.
— Е, всички ще сме в по-голяма безопасност така.
— Можеш ли да откриеш кой притежава „C&R Индъстрис“? Купили са старата изоставена болница за душевноболни в центъра.
— Онова старо нещо? Какво ще правят с него?
— Не знам. Надявах се свръхкомпенсиращият им знак да подскаже, но на него пише само „частна собственост“ и доста заплахи с главни букви, всички от които планирам напълно да игнорирам по-късно. Трябва да разбера дали ще го събарят, дали ще строят апартаменти, дали ще правят градини, какво ще е.
След дълга въздишка, той каза:
— Добре, ще го възложа на някой. Но да знаеш, Полицейското управление на Албакърки не е създадено, за да открива разни неща вместо теб.
— Наистина ли? Това е странно.
Преди да успее да стане твърде хаплив, аз затворих и погледнах за последно лудницата. Тогава се оформи план. Не ми трябваше затворническа униформа за съжаление, защото очаквах с нетърпение посещението там. Аз бях отвън. Имах достъп до неща, до които онези хора от филмите нямаха. Разбира се, трябваше да се върна през нощта, но щом паднеше нощта, щях да се събера отново с Ракетата. Да се надяваме, че щях да се измъкна от там жива. С веселата дружина на духовете вътре, този изход винаги беше под въпрос. Особено след като сестричката на полицай Тафт, Ягодовото сладкишче, се беше присъединило към бандата. Така или иначе, напомних си да си прибера косата под шапка, преди да вляза вътре.
Получих ново съобщение от Куки, докато се прибирах към вкъщи.
Почти се прибрах. Научих много.
Е, добре. Ако трябваше да се оправям без нея цели два дни за нищо, Нони, инструкторът, щеше да получи конско.
Пристъпих към вратата си и за пръв път от няколко дни на нея нямаше залепена бележка. Погледнах към вратата на Рейес. Това ли беше? Нима вече се беше уморил от мен?
Вероятно.
Особено внимателно, бавно отворих вратата, не знаейки какво да очаквам. Починалите жени щяха ли да са все още там? Бързо открих, че отговорът е „да“. И да. Там, където бях оставила вероятно девет или десет жени, сега апартаментът ми бе пълен с поне двадесет мръсни, руси жени с разнообразни нива на травми. Спрях точно до прага си и гледах как жени пълзят по килима ми, катерят се по стените ми и висят от тавана като паяци. Една се беше свила в ъгъла, където две стени се срещаха с тавана. Беше същата жена от сутринта. Не беше помръднала.
Докато средностатистическият човек би минал през това клане, без да знае какво се случва — освен, може би, да поизмръзне, — аз не можех да мина през починалите. За мен те бяха твърди тела, както и всеки друг на планетата. Така че накрая се наложи да маневрирам измежду гостите си, опитвайки се да не настъпя нечии пръсти. Получи се интересна разходка. Ако имаше кой да ме види, щеше да си помисли, че бях прекалила с маргаритите.
Когато най-накрая стигнах до барплота, оставих чантата си и прескочих плота, за да стигна до кухнята. Господин Кафе очакваше обичайното си посрещане и не можех да го разочаровам, само защото бяхме окупирани. И измислих план. Изглежда напоследък бях пълна с планове. Може би беше заради новата ми перспектива за живота. Не рискуваш със сигурна смърт без резервен план. Може би можех да планирам други неща. Например моминско и ергенско парти за Куки и чичо Боб. Или бар мицва.
Докато господин Кафе гъргореше и цвърчеше, аз призовах Ейнджъл с умствената си сила на жътвар на души. Добре де, само си помислих за него и един вид си пожелах да бъде до мен.
Иииии… Пуф!
— Какво, по дяволите, pendeja? Не ти ли казах да не го правиш повече?
Посочих с жест жените около нас.
— Можеш ли да говориш с тях?
— На какво ти приличам, на говорещия с духове? Те са откачени. Ще имам по-голям успех да говоря с чихуахуато на братовчед ми Алфонсо. Поне Тихуана разбира испански.
— Чихуахуато на братовчед ти се казва Тихуана? — Когато той сви рамене в потвърждение, аз казах: — Само опитай. Ако някой може да говори с тях, това си ти.