![Петият гроб отвъд светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/5/petiyat-grob-otvd-svetlinata-bg-download.jpg)
Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
— Мога да накарам земята да се разтрепери под краката ти.
— Наистина ли? — попита тя, като че ли очарована.
Какво правех? Просех си легло в психиатричното отделение? Тя просто беше толкова самодоволна, че изпитах нуждата да я поставя на мястото й. Но освен това беше приятелка на Джема. Ако я прецаках, никога нямаше да ми се размине.
Тя също се приведе, подпирайки се на лакти.
— Защо не ми покажеш.
Не беше толкова въпрос, колкото предизвикателство. Това свърши работа. Оставих силата в мен да се събере някъде около сърцето ми, оставих я да се извие и намотае, докато не се събра в сърцевината ми. Оставих я да се изплъзне от мен, оставих я да улови земята под нас и въздуха около нас. Оставих я да вземе контрола и да събере енергия, а после я сръчках.
Земята се разтресе под краката ни. Предметите под краката й се разклатиха и една лампа падна, преди да уловя обратно енергията, която бях освободила.
Тя пребледня, но се пребори със страха си.
— Както казах, сестра ти ми разказа за теб.
Е, гадост. Посегнах за телефона си.
— Може ли да ме извиниш само за минутка?
Тя се облегна назад и изчака, докато звънях на Джема.
— Здра…
— Джема, какво, по дяволите?
— Какво? Какво съм направила сега? — Звучеше задъхана.
— Какво правеше? — попитах подозрително. Беше много потайна последните няколко дни. Със сигурност правеше нещо.
— Нищо. Защо ме ругаеш?
— Кой е там?
— Никой. Пропусна ли уговорката си?
— О, имаш предвид онази, където си разказала на напълно непознат човек всичко за мен? Тази ли?
— Да.
— Джема! Какво, по дяволите?
— Не можа да я сплашиш, нали? — попита тя, самодоволството личеше в гласа й.
— Не. Какво каза?
— Питай нея. Аз съм заета.
— Кой е там?
— Никой. Спри да ме питаш това. И не е твоя работа.
— Хубаво. — Затворих и се върнах обратно в кабинета на доктор Ромеро, приготвяйки се за един час ад на Земята.
Макар доктор Ромеро да не беше толкова зле, колкото очаквах първоначално — тя имаше куража да скочи пак в играта след онова, което й поднесох — наистина не виждах връзката ни да върви нанякъде. След сесията ми, аз се отправих директно към презвитерианската болница, за да видя дали мога да получа някаква информация за изчезнала жена на име Ник-нещо-си. Влязох в болницата и отидох направо на гишето за информация. Тъй като се нуждаех от информация.
— Здрасти — казах на дамата, която стоеше отзад. — Чудех се дали можете да ми помогнете. Онзи ден имах невероятна сестра на име Никол и се надявах да ми кажете в кое отделение работи.
Жената ме изгледа и после попита:
— Ами, в кое отделение бяхте приета?
Имаше добра логика.
— О, ами, там е работата. Не помня точно. Бях пияна.
— Кажете как се казвате и ще проверя.
— Ами, не се регистрирах с истинското си име.
След дълга въздишка, тя каза:
— Не мога просто така да давам информация. — Устата й се сви като на дърта даскалица. Бях наказана добре.
— Вижте, искам да знам само дали имате сестра или някой друг, който да носи такава униформа, на име Никол. Или може би Ники. Или, добре де, всичко, което започва с Н-и-к. — Показах картата си на частен детектив. Караше ме да изглеждам официално. — Работя по случай за Полицейското управление на Албакърки. Наистина ще оценим помощта ви.
— И какъв ще да е този случай?
Подскочих при звука на мъжки глас зад мен и се обърнах, за да видя капитана. Следеше ли ме?
— Капитан Екърт, какво правите тук?
— Чудя се същото за теб. Тъкмо проверих статуса ти тази сутрин и не си спомням в момента да работиш по някой случай за нас.
— О, ами, работя с чичо ми по нещо.
— И какво ще да е то?
Мили боже, този мъж щеше да стане досаден. Защо беше толкова решен да разбере всичко?
— Случай за изчезнал човек.
— Нямам спомен Боб да работи по случай с изчезнал човек в момента.
— По-скоро е за потенциално изчезнал човек.
— Хубаво, ще направя всичко по силите си, за да помогна.
— О, не, не мога да ви безпокоя.
Той ме игнорира, показа значката си на рецепционистката и каза:
— Служителка на име Никол, ако не възразявате.
— Добре. — Тя натисна няколко копчета и ми даде имената на две жени. Едната работеше в диагностичния център, а другата беше главна сестра в неонаталното отделение.