![Петият гроб отвъд светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/5/petiyat-grob-otvd-svetlinata-bg-download.jpg)
Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
— Хората продължават да ми го казват. Нямам представа защо.
Той кимна, съгласявайки се с тези хора, така че, естествено, трябваше да го погъделичкам. И, ти да видиш, хлапето имаше повече гъдел от новородено бебе. Той се засмя и избута ръцете ми. Когато не се отказах от мисията си, той се сви в ембрионална поза, смехът му бе дрезгав и мил.
— Да не би да тормозиш горкото хлапе?
Погледнах натам, докато Куки влизаше, носейки торби с храна за вкъщи.
— Само малко. Той си мисли, че имам нужда от психологическа помощ.
— Е, ако трябва да взимам страна…
Смехът му стана по-силен, когато открих особено чувствително местенце.
— Мооооля! — каза той с мекия си глас, заглушен от якето.
— Моля? — попитах силно. — Няма да стане, господинчо.
Той не гледаше, а аз не изписвах, така че говорех за собствена облага.
И на Куки.
— Нося пиле „Алфредо“ и спагети, и чеснов хляб.
— Вкусно — казах, оставяйки Куентин да стане, за да може да се извини подобаващо. Очилата му бяха някъде из дивана и той блокира светлината ми с ръка, докато ги търсеше, с огромна усмивка на лицето.
— Това, който си мисля ли е? — попита тя.
— Това е Куентин — каза Амбър, втурвайки се като северен вятър. — Не е ли красив? И няма представа какво казвам. Мога да говоря за него и той няма да разбере.
Куентин се изкиска и погледна към нея.
Тя спря, радостта й се превърна в ужас, после попита:
— Лельо Чарли, ти ли му каза какво казах?
— Да, казах му. И е грубо да говориш за хората зад гърба им.
Лицето й стана яркочервено. Почти я съжалих.
— Не трябваше да му казваш.
Изражението ми омекна от съчувствие.
— Мислиш ли, че това е честно? Да се възползваш така от загубата на слуха му?
— Е, като го казваш така. — Тя наведе глава и потърка юмрук в кръг пред гърдите си. — Съжалявам, Куентин.
Бях впечатлена от това, че знае знака.
Най-накрая открил очилата си, Куентин ги намести върху главата си и пристъпи към нея.
— Няма проблем.
Усмивката му напълно я обезоръжи. Напълно забрави за ужаса си.
— Може ли да останеш и да ядеш с нас? — попита тя на глас.
Прескочих облегалката на дивана, съжалих, когато се приземих и почти изкорених едно гумено дърво, и преведох казаното от Амбър.
Куентин сви рамене и кимна.
— Разбира се, благодаря.
И Амбър беше изгубена.
— Здрасти — каза той на Куки.
Тя пое ръката му в своята.
— Толкова се радвам да те видя отново и винаги си добре дошъл тук, Куентин.
Аз преведох и допълних:
— Но само и ние с Куки сме тук.
Той вдигна палци, напълно разбирайки какво му казвах. Не пропуснах интереса в очите му, когато Амбър отвори вратата. По цялото това нещо пишеше „проблем“. С перманентен маркер.
Амбър хвана ръката на Куентин и го поведе към масата, където извади лист и химикал, за да си пишат бележки. Бързо се превърнах в трето колело. След като бях безцеремонно отпратена, отидох да помогна на Куки в кухнята, която — много наподобяваща онази в моя апартамент — бе на около дванадесет сантиметра от мястото, на което стояхме.
— О, боже, Чарли, не мога да го превъзмогна. Такъв е кукльо.
— Мда — казах, държейки под око калпазанина, — това ме притеснява. Та, как мина днес?
— О, боже мой, научих толкова много.
— Мда, това е страхотно. Но, сериозно, трябва да разбера какво се случва с тези жени. Не мога да мина през апартамента си. А Николет? Тя е жива? Това пък какво е? Никога не се съживяват.
По някаква причина, Куки изсипа пастата в чинии.
— Осъзнаваш, че не заблуждаваш никого.
Тя ме игнорира.
— Дали Николет е, знаеш, зомби?
Навих една спагета на вилицата си и я плъзнах в устата си.
— Не изглеждаше като живите мъртви — казах, говорейки с пълна уста. — Ти приличаш на живите мъртви повече от нея. Знаеш, поне сутрините.
— Това беше незаслужено.
— Познаваш ли ме изобщо?
След като с Куентин се натресохме на вечерята на Ковалски, седяхме около масата, пиехме чай и разказвахме засрамващи истории за Амбър. Тя бе така влюбена, че не забеляза, когато казах как беше опитала да си боядиса косата с Kool-Aid и беше станала сива за цяла седмица.