Синовете на Спарта [bg]

Спътниците на Кир вдигнаха облак прах, докато скачаха от конете и хвърляха поводите на конярчетата роби. Прахта се понесе към войниците на Тисаферн като петно във въздуха.

Кир усети как сърцето му се разтуптява. Не беше сигурен дали брат му не е заповядал да го убият. Беше мислил дали да не дойде с няколко хиляди, но подобна демонстрация щеше да издаде намеренията му. Трябваше да се държи така, сякаш всичко помежду им е простено, сякаш Тисаферн и Артаксеркс не са негови врагове. Трябваше да изиграе ролята, та дори това да костваше живота му.

Затова тръгна напред, без да дава признак, че долавя как напрежението в редиците на Безсмъртните нараства. Усмихна се и протегна ръце, прегърна възрастния мъж и го целуна официално по бузите и устата. Докато го правеше, си спомни една стара гръцка история за човек, който намерил замръзнала в снега усойница. Съжалил умиращото създание и го сложил в пазвата си, за да го стопли. Когато се съживила, усойницата забила зъби в него и отнела живота му. Кир беше държал усойница в пазвата си, когато бе гледал на Тисаферн като на приятел. Нямаше да направи същата грешка отново.

Освен Проксен и Клеарх с принца беше дошъл и Нет Стимфалеца. Той също пристъпи да поздрави персиеца, макар че Тисаферн сбърчи нос от миризмата на пот и коне, която лъхаше от мъжете като горещ полъх, когато те се събраха, за да се представят. Личната му охрана вдигна ръка да попречи на гръцкия военачалник да приближава твърде много и Нет изви пръстите му така рязко, че онзи изкрещя от изненада. Тисаферн се обърна към офицера си, погледна го отровно и нареди:

— По-добре иди да провериш дали кухните са готови.

Офицерът се изчерви от гняв и изгледа стимфалеца кръвнишки. Нет се направи, че изобщо не го забелязва, а Кир изпита задоволство, че намисленото от Тисаферн представление беше развалено. Достатъчно лошо беше, че се среща с враг — а да бъде посрещнат сякаш той е гостът, а Тисаферн — домакинът, беше направо нагло.

Така че се усмихна и прегърна Тисаферн през раменете. Знаеше, че той никак не обича физическата близост, и затова го притисна към себе си, докато влизаха вътре.

— Толкова се радвам да видя познато лице в този дворец, стари лъве. Липсваше ми. Мислех си, че още си ми ядосан за… — махна неопределено с ръка, — за всичко, което се случи в Персеполис. Може и да си въобразявам, но реших, че е най-добре да остана за няколко години настрана, далече на запад, докато брат ми свикне с ролята си на Велик цар и бог-император.

— Разбирам — каза Тисаферн, хвърли изпълнен със съмнение поглед към тримата гръцки военачалници, които вървяха след тях, и се запита дали някой от тях разбира царския език. — Макар че виждам, че продължаваш да се обграждаш с гърци.